Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на разпоредба от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предава Лекс.

ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В специално тълкувателно решение Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.

Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива такава дейност. И решението дали ще има престъпление е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

По въпросната разпоредба МВР арестуваше, а прокуратурата обвиняваше много често през годините при скандални случаи на раздаване на заеми и кредити при огромни лихви в ромски махали и заложни къщи, при завземане на имоти чрез невъзможност да се изплащат дългове от такива заеми, при случаи на държане в зависимост на големи общности, които да бъдат използвани при различни ситуации, включително и избори. Едно от популярните дела по изтълкувания сега текст от НК беше срещу вече покойния бивш министър на финансите Стоян Александров. Прокуратурата го разследваше години наред за раздаване на милиони заеми, някои от които с дневна лихва от 0,5 на сто. Накрая делото бе прекратено.

На практика по този текст много рядко се стигаше до присъди, но когато съдилищата изобщо се произнасяха, се смяташе, че лихварството може да бъде наказвано като престъпление. След тълкувателното постановление на ВКС това вече не може да става.

Сега остава гражданскоправната защита – установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишава двукратния размер на законната лихва. В тези случаи обаче трябва да има дела, някои от които вървят с години.

Иначе сегашното тълкувателното решение на ВКС се чака от почти четири години.