Дядото на Цецка Цачева, убитият от комунистите Иван Цачев, е погребан заедно с още трима души в общ гроб в плевенските гробища, а само благодарение на странна поредица от случайни събития този факт се е запазил в паметта на хората. Това разкриват пред “168 часа” стари политически затворници, които си спомнят гоненията от онези години.

Не е лесно да се изясни истината за трагичната съдба на убития през 1952 г. Иван Цачев, тъй като в онези жестоки времена на насилствена колективизация властта се е опитвала по всякакъв начин да укрие данните за несправедливо убитите, които са дали отпор. Все пак се оказа, че като по чудо детайли от биографията му са се запазили. А по една случайност през годините от ухо на ухо между бивши политически затворници се носела и мълвата къде точно е погребан осъденият на смърт близък родственик на Цецка Цачева. Всъщност това става благодарение на едно известие за смъртта на друг човек, който е разстрелян на 22 октомври 1952 г. - земеделският деец Дочо Нешев Нанев.

Той е роден в село Малка Желязна, община Тетевен. След 9.09.1944 г. е избран за организационен секретар на младежката земеделска организация - ЗМС. Искал да продължи образованието си във висше учебно заведение, но комунистите не го допускат.

Младежът активно се включил в борбата на БЗНС срещу комунистическата диктатура. Когато обесили Никола Петков през 1946 г., Дочо бил изпратен за цели 6 години последователно в лагерите Богданов дол, Николаево, Ножарево и накрая - на остров Персин край Белене. Като по чудо през април 1952 г. той успява да избяга от Белене. Около половин година живее като нелегален и през това време тайно възстановява организациите в Ловешка и Плевенска област.

 След като води тежки сражения в околностите на селата Лесидрен и Рибарица, той продължава борбата. През октомври 1952 г. обаче, на 2 километра от родното му село, е предаден на милицията от неговия съселянин Петър Петров. Обграден от милиционери и части на вътрешни войски, след упорита съпротива е ранен в крака и е заловен жив.