Птиците от ужасяващия филм на Алфред Хичкок вече не са това, което са. Във Варна те придобиха нов облик, след като започнаха да замерят с черупки от рапани, пише „24 часа“.

“Рапани падат от небето над Златни пясъци, улиците в курорта са покрити с натрошени черупки от рапани“, оплакаха се варненци, които през топлия уикенд се разходиха край морето.

„Рапаните валят буквално от небето и много се притесних някой да не падне върху детето ми. От такава височина, колкото и малък да е рапанът, би могъл сериозно да нарани човек или да увреди автомобил”, оплака се варненка пред местна медия.Според нея само децата се радват на падащите от небето рапани и пръскащите се по алеите черупки.

Първоначално за деянието бяха заподозрени гларусите, които пускат нарочно рапаните, за да се разбият и след това да изядат вътрешностите им. После съмнението падна върху сивите врани, които са известни с интелекта си и често пускат от високо орехи, за да кацнат на земята и да кълват ядките. Лютата зима накара хиляди врани от север да се заселят по дърветата в природния парк “Златни пясъци”. Големите вълни пък изтърбушиха дъното на морето и изкараха цели рапани по пясъчната ивица, които са лакомство за птиците.

“И враните, и гларусите имат сходен начин на хранене и сходен интелект. И едните, и другите могат да използват височината, за да чупят рапаните и да се хранят с тях”, заяви Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците.

“Враните са известни със своя интелект, а една от любимите им храни са орехите, които чупят, като се издигат на високо и ги пускат върху камък или на твърда основа, за да се счупят. Така постъпват и орлите, когато се хранят с горски костенурки, като ги пускат от голяма височина върху някоя скала. Враните пък са всеядни и когато няма орехи, са се насочили и пристрастили към рапаните”, добави Иванов.

Атаките на врани, гарвани и свраки във Варна са от поне 20 години. Сивата врана е средно голям представител на семейство Вранови, разред Врабчоподобни, с широко разпространение в стария свят. Много прилича по телосложение на черната врана, с която понякога са смятани за два подвида на един вид. Интересното е, че след нашествието на враните в града врабчетата изчезнаха Агресорите атакуват и малки птици и гълъби. Не остават по-назад и гларусите, които често разкъсват във въздуха гълъбите и ги изяждат с удоволствие. Враните се чувстват еднакво добре в човешка близост и сред дивата природа. Ловуват и търсят храната по земята и по дърветата. Хранят се с всичко и обикалят кофите с боклук, въпреки че предпочитат живата храна. Когато имат възможност, се проявяват като хищници и нападат дребни бозайници, птици, влечуги, земноводни. Хранят се още с риба, насекоми, червеи, плодове, семена, остатъци от човешка храна. Ивайло Иванов обаче има интересна теория за преселението на враните в града.

“Тези птици се хранят главно с насекоми. А те измират в полята от използването на пестициди. Липсата на отровните химикали в града води до по-голямо разнообразие от инсекти и затова свраките се населиха в него”, казва природозащитникът.

За хищническия нрав на птиците съобщиха наскоро граждани. Те откриха два трупа на бели лебеди на плажа, които бяха глозгани от врани и гларуси. Не е ясно обаче дали лебедите са убити след организирана атака от двата вида хищници. Все повече врани и свраки изместват гларусите от покривите на къщите в Гръцката махала.

Свраките, които са известни любители на мънистата и всичко бляскаво, търкалят по керемидите пластмасови парчета, от които си правят гнезда. Добре опитомените птици от този вид предпочитат човешка компания пред тази на своя вид. Редица учени считат сивите врани за силно интелигентни, способни дори да броят, да запаметяват и изговарят думи като папагалите. Смятани са обаче понякога за вредни птици, защото унищожават яйцата и малките на много други видове. Гарванът обаче е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден е, храни се предимно с мърша и дребни животни, но също така обича и насекоми и червеи. Ако му се наложи, се храни и с плодове. Хищник е и напада дребни птици и бозайници като зайчета, плъхове и къртици. Ивайло Иванов признава, че той и колегите му нямат наблюдение над враноподобните, защото не са застрашен вид. Във Варна не е правено и преброяване, за да се види колко е напреднала популацията им.

В последните години във Варна се увеличи броят на чайките, които са по-малки от гларусите и често биват атакувани от тях. През зимата в града се събират ята от стотици хиляди косери, които даже стават опасни за движението по магистралите. Опасност на магистрала “Хемус” пред Варна представляват и ястребите, които често летят пред предните стъкла на автомобилите, за да атакуват косерите по дърветата край пътя.

Преди 3 г. “24 часа” засече рядък бял ястреб в лютата зима. Явно птицата бе долетяла от север и се бе заселила на високите Франгенски възвишения над Варна.