Всяко трето дете у нас използва интернет още преди да навърши 8 години - още в детската градина, предучилищна възраст или първи клас. А преди да стигнат до 5-и клас, четири от пет деца вече са активни онлайн. Данните са на УНИЦЕФ и Фондация „Родители“, пише Lupa.bg

Проблемът е, че има сериозно разминаване между представите на родителите и реалността за това какво правят децата онлайн. Дори когато достъпът до неподходящи сайтове е ограничен, рисковете могат да се появят на привидно безопасни места – например в чатове със съученици.

Особено тревожен е проблемът с онлайн тормоза. 22% от учениците от 5-и до 12-и клас са били жертва на агресия в интернет. В много случаи тя е вербална и може да бъде представена като шега, но за засегнатото дете последствията могат да бъдат сериозни.

Не всички деца обаче са склонни да говорят за преживяното. 44% споделят с родител, 38% – с приятел, а едва 11% се обръщат към учител. 15% не разказват на никого, често заради страх от подигравки или отхвърляне.

Затова някои ученици сами се опитват да бъдат подкрепа за своите връстници. Те разговарят с по-малките и новите ученици и се стремят да направят училищната и онлайн средата по-сигурна.

„Понякога е страшно да отидеш да кажеш на родител, на учител, на по-възрастен, че нещо такова ти се случва - с идеята, че той може да те критикува и да го превърне в лекция. И затова е по-лесно да се допиташ до някой по-близко до твоята възраст“, разказва Станимира.

Учителите също често са сред доверените възрастни, въпреки че едва едно от десет деца търси помощ от тях при онлайн тормоз. По думите на преподаватели учениците понякога споделят проблемите си не директно, а в хода на обикновен разговор.

На този фон родителите използват различни начини да ограничават времето на децата онлайн. 34% не им позволяват да използват устройства, 32% въвеждат правила за времето пред екрана, а 30% използват приложения за родителски контрол. 27% не поставят ограничения.

Остава въпросът дали забраната за достъп до социалните мрежи е решение. Според експерти при някои деца ограниченията са необходими, но пълната забрана може да има обратен ефект.

От УНИЦЕФ също подчертават, че само рестрикциите няма да решат проблема. Според организацията е необходим баланс, а най-важни са доверието и разговорът между децата и възрастните.