Истински хаос с цената на хляба предизвика поправката в Закона за ДДС, с която се въвежда таван на надценката в размер на 15% от 1 юли, понеделник. Текстът беше гласуван в последния работен ден на предишния парламент с измененията в преходните и заключителните разпоредби на Закона за хaзарта. Той предвижда търговската надценка върху три вида хляб - „Бял“, „Добруджа“ и „Типов“, да е 15%, считано от 1 юли до края на годината.

Анализ

Според Министерството на финансите приложението на разпоредбите е невъзможно. Това стана ясно от изказване на служебния министър на финансите Людмила Петкова в пленарна зала. Тя каза, че в стандартите за хляба има определения що е бял хляб, типов и "Добруджа", върху които администрацията може да стъпи. Но определението за надценка не може да се използва, защото не е съотносимо към хляба. За да може да се провери по цялата верига на цената на хляба, трябва да се задължат лицата да записват в дневниците за покупки и продажби цялата стойност на надценката, посочи Петкова.

Други пропуски в закона са, че не е определен контролен орган и санкции за нарушителите. В отговор на запитване от „Телеграф“ депутатът от ГЕРБ Десислава Танева поясни, че законодателна инициатива в тази връзка може да има само след като бъдат сформирани комисии в парламента.

Становище

От Сдружението за модерна търговия настояват текстовете да отпаднат незабавно. Становището на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите производители е, че това изискване би довело до изчезване на най-масовите видове хляб от рафта в магазините. Както „Телеграф“ писа, ограничението на търговската надценка ще доведе до ръст на цените на други стоки, тъй като ще бъде компенсирано ограничението на печалбата с увеличение на приходите от други продукти. За него предупреждават и от Комисията за защита на конкуренцията в свой отговор на сигнал, изпратен до Сдружението за модерна търговия и предоставен на „Телеграф“. От антимонополния орган посочват, че има риск за наличие на сходни цени във всички магазини. Също така това би довело до липса на стимули да предлагат тези стоки и изчезването им от обектите, както и предлагане на по-некачествени продукти. Сред рисковете е и поява на некоректно обявяване на завишени покупни цени от страна на търговци с цел да компенсират наложеното ограничение на надценката. /Източник: Телеграф