За два бона икономката на примата на родната естрада Лили Иванова я "предава", след като изнася килим от къщата на певицата, за да го снимат в легендарния филм "Хан Кубрат", пише "България Днес".

Драмата с "чергата на Лили Иванова", както сетне я наричат помежду си хората от екипа на певицата, се разиграва по време на снимките на първата серия на лентата - "Фанагория". И тя е следната - пред трона на хан Кубрат трябвало да бъде сложена красива постелка. "Не знам откъде тия дяволи художниците бяха разбрали, че Лили Иванова има подобен скъп килим, донесен май от Париж. И го взехме", спомня си археологът проф. Станислав Станилов.

Тъй като певицата е на турне в чужбина, от екипа успяват да убедят с внушителна за времето си сума от 2000 лева икономката й и тя всеки ден носела постелката в двореца на хана. Снимките обаче се протакат, певицата се връща и става чутовен гаф. Икономката е уволнена, певицата не ще и да чуе ни за хан Кубрат, ни за хан Аспарух. И за да доснимат кадрите, се наложило да поръчват подобна постелка на някакво варненско предприятие.

Всъщност това не е единственият гаф в снимките на филма "Хан Аспарух", който е най-мащабната българска продукция за всички времена. Неговата нова версия - "Ханът на империята", могат да гледат зрителите на 31 март в зала 1 на НДК, част от "София филм фест". 

Като цяло най-големият бич божи на историческите суперпродукции е бутафорията, разказват участвали в процесите на заснемане на продукцията на Людмил Стайков. Именно той, усещайки, че може да сгреши, се обгражда с цял щаб историци и военни. Още повече защото става дума за време и герои, за които има оскъдни исторически документи.

"Хан Аспарух" е един от историческите филми не само в нашето, но и в световното кино, който стои много близо до историческата автентичност", заявява тогава доц. Васил Гюзелев, който е главният консултант на продукцията. Точно Гюзелев, днес вече академик, кани в екипа си младия, току-що защитил кандидатската си дисертация археолог Станислав Станилов. "От мен се искаше да следя за дрехите, оръжията, обредите, обичаите", разказва по-късно, вече професор, Станилов, който цели две години работи с режисьора Людмил Стайков по филма.

За автентичност на кадрите в двореца на хан Кубрат правят бронзови и позлатени копия на съдовете и другите предмети от откритото съкровище в Малое Перешчепино. По-късно акад. Йоахим Вернер разчита в разкопките в Малое Перешчепино точно гроба на хан Кубрат. Така че това си беше едно наше малко прозрение, спомня си проф. Станилов.

За най-голям свой гаф той счита сцените на гумното, където младите прабългари се учат да яздят и да секат с шашките си. Станилов наредил на реквизиторите да купят от пазара в Балчик дини и пъпеши и да ги набият на колове на гумното. Тъй като това са азиатски плодове и ги е имало и в онази епоха. Той не присъства на снимките и когато вижда заснетите кадри, се хваща за главата. Юначните прабългари секат със страшна сила...тикви. А тиквата е внесена по нашите земи от Америка чак през XVI век. "Леле, на какво ме направи проф. Александър Фол! Тикви? Какъв консултант си ти", спомня си преживелицата Станилов. А на пазара просто нямало достатъчно дини, ни пъпеши и реквизиторите купили тикви./Източник: Хотарена