Инициативният комитет от магистър-фармацевти изразява остра позиция по повод нарастващото напрежение в сектора, свързано със забавени плащания от НЗОК към аптеките и системното подценяване на дейността на магистър-фармацевтите, особено във връзка със скъпоструващите и безплатни лекарствени продукти.

От 1 април 2025 г. до момента аптеките в България не са получили плащанията си от НЗОК. Това създава сериозни финансови затруднения за семейни аптеки в страната, които са гръбнакът на лекарствоснабдяването.

„Поради забавяне на плащанията от НЗОК към аптеките сме притиснати до границата на нашите финансови възможности. Настояваме за промени в заплащането и фиксиране на конкретни дати за разплащане. Това ще доведе до по-голяма предвидимост и ще намали напрежението в снабдителния процес", посочват от Инициативния комитет.

Факт е, че плащанията са предвидени по закон, но в практиката често не се извършват до крайния 30-дневен срок, особено в периоди с почивни дни.

Допълнителен проблем е липсата на надценка върху скъпоструващите лекарства, както и  ниската, едва 15%-ова надценка за лекарствата за сърдечно-съдови заболявания. Ако от 1 юни се въведе подобна стъпка и за лекарства за  белодробни и неврологични заболявания – аптеките ще се откажат от договорите си с фонда. 

„Този популизъм е нездравословен за пациентите със социалнозначими заболявания, защото най-евтините лекарства доказано, не са най-безопасните и ефикасните, а за аптеките, е фатален.", подчертават от ИКМФ.

В същото време Касата резистира към проблема от години и безмълвно отминава исканите от търговците на дребно корекции на възнагражденията им за дейност. Политиците също не виждат проблем в това пренареждане на аптечния пазар и едва ли не толерират засилването на ролята на вертикално свързаните с дистрибутори и производители аптеки. Но тези структури не са в цялата страна, а само в големите градове. Така, че административният натиск върху семейните аптеки е неработещ и застрашава достъпа до лекарства за хронично болните.

Последствията са реални:

• Невъзможност да се поддържат адекватни наличности.
• Ограничен достъп на пациентите до медикаменти.
• Риск от избирателно зареждане за определени пациенти.
• Недофинансирани аптеки, които трудно покриват битови разходи и заплати.

Надценките в аптечния сектор не са променяни повече от 20 години, докато цените на медикаментите следват инфлационните процеси и са се увеличили с 15–20%.

Подкрепяме исканията на Българският лекарски съюз за увеличаване на здравната вноска с 12% и справедливо заплащане на труда на здравните служители в сектора, като това включва и труда на фармацевтите в аптеките. 

Искаме увеличаване на таксите за дейност на безплатните лекарства в цитираните по-горе групи лекарства с 25% и корекция на надценките за останалите, съобразно инфлацията в сектора.

Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазване към Народното събрание за открит дебат по темата.

Аптеките не могат да продължат да бъдат „невидимите спонсори" на здравната система. Необходим е спешен диалог за финансовата устойчивост на лекарствоснабдяването в България.