Дълго време считана за почти изкоренена, туберкулозата отново набира сила на фона на отслабване на здравните системи и задълбочаващи се социални неравенства.

Болестта, отнела над един милиард живота в историята, изглеждаше останала в миналото, особено в развитите държави. До такава степен, че Съединените щати дори намалиха финансирането на програмите за борба с нея. Днес обаче случаите отново се увеличават - както в САЩ и Великобритания, така и в редица други региони по света.

Туберкулозата се причинява от бактерията Mycobacterium tuberculosis, която най-често засяга белите дробове, но може да инфектира и други органи. Заболяването се предава по въздушно-капков път чрез микроскопични частици при кашляне или кихане. Най-честите симптоми са продължителна кашлица и болки в гърдите, но в някои случаи липсват видими признаци. Макар лечението с антибиотици обикновено да е ефективно, без терапия болестта може да бъде смъртоносна, а вече съществуват и устойчиви на медикаменти щамове.

Пандемията от Ковид-19 изигра ключова роля за повторното ѝ разпространение. Докато здравните системи насочваха ресурси към борбата с коронавируса, други инфекциозни заболявания бяха пренебрегнати. Намаленото откриване и проследяване на пациенти в много държави създаде условия бактерията отново да се разпространи, особено в уязвими общности.

Туберкулозата остава преди всичко „болест на бедните“. Недохранването, пренаселеността и ограниченият достъп до здравеопазване създават благоприятна среда за разпространението ѝ. При задълбочаващи се икономически трудности и неравенства заболяването отново намира почва дори в богатите държави.

„Години наред стабилното международно финансиране помогна да се ограничи разпространението и смъртността от туберкулоза в най-засегнатите региони. Заплахата обаче остава сериозна - най-тежките последици се наблюдават в Африка и Югоизточна Азия, където туберкулозата и ХИВ се разпространяват паралелно, а здравните системи зависят от външна помощ“, казва Леонардо Мартинес, доцент по епидемиология в Бостънския университет.

В глобализирания свят географските граници вече не са защита. „В глобалното здраве няма „те“, има само „ние““, отбелязва покойният лекар и антрополог Пол Фармър.

През 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп значително намали бюджетите за хуманитарна помощ и глобално здравеопазване. Изследване на учени от Харвард и Бостън предупреждава, че това може да доведе до 2,5 милиона допълнителни случая на туберкулоза при деца през следващото десетилетие и около 340 000 смъртни случая. При пълно оттегляне на САЩ от Глобалния фонд броят може да достигне близо 9 милиона случая и 1,5 милиона жертви.

Завръщането на туберкулозата не е неизбежно биологично явление, а отражение на политически и социални решения. Бактериите не признават граници - единствено международната солидарност може да ограничи разпространението им. /Източник:  БГНЕС