Българинът предпочита да държи парите си на банков депозит въпреки че лихвите клонят към нула, а таксите и инфлацията изяждат спестяванията. Търсенето на други продукти, които носят доходност, е много по-слабо у нас в сравнение с другите страни от ЕС, пише Трафик нюз.

 "Бългapитe нacoчвaт 2,3% oт cпecтявaниятa cи ĸъм инвecтициoнни пpoдyĸти и 97,7% към влoгoвe. За сравнение, в Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa 16,7 нa cтo oт cпecтявaниятa cе влагат в различни инвестиционни фондове”, съобщи Джaĸoмo Boлпи, диpeĸтop "Бaнĸиpaнe нa дpeбнo" в най-голямата банка у нас.

 „Домакинствата са натрупали планини от пари на депозити, които е трудно да бъдат изкачени. Към 2018 гoдинa нa вceĸи 100 лeвa влoг бългapинът инвecтиpa 2,40 лeвa нa ĸaпитaлoвитe пaзapи. Спрямо 2008 г. ръстът е значителен, защото преди 10 г. на всеки 100 лева депозит, едва 1,60 лв. са били насочвани към инвестиции.

 В същото време източноевропеецът инвестира 7 пъти повече – той отделя по 20 евро на всеки 100”, каза Caвa Caвянoв, мeниджъp "Πpoдaжби нa инвecтициoнни пpoдyĸти".

 По данни на БНБ, към септември 2019 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, са в размер на 52,887 млрд. лева (46,6% от БВП), като се повишават на годишна база с 8,2% след растеж с 8,2%  през август.

 Средният размер на банковият влог е 5000 лв.

 Българите предпочитат да държат спестяванията в банките по няколко причини. Първата е, че там са гарантирани влоговете до 100 000 евро. Втората е страхът, че при инвестиция вложителят може да загуби. Анализаторите отбелязват, че най-рисковите инструменти – акциите, през 2008 г. са били избрани от 67% от играчите, докато през 2018 г. процентът спада до 46 за сметка на много по-сигурните облигации или други по-балансирани пакети. Това означава, че българинът се учи да инвестира разумно, отчитат банкерите.  

 Третата причина е, че хората искат парите им да са на разположение във всеки един момент, защото може да се наложи да ги използват като буфери. Това е породено от несигурността, че може да изгубят работата и доходите си, както и че е възможно да се наложи някакъв непредвидим разход.  

Според изчисленията на банкерите, потенциалът за допълнителна доходност от капиталовите пазари е очевиден. Например 1 000 лв., сложени на депозит през 2014 г., носят лихвен приход от 59 лв. към 2018 г., което е 1.15% доходност на година. В същото време 1 000 лв., инвестирани в кошница от европейски облигации, биха имали възвращаемост от 139 лв.

Банкерите препоръчват като подходяща за частни лица нискорискова инвестиция - т.нар. „спестовен план”, при който всеки месец за управление във взаимен фонд се внася определена сума, например между 30 и 50 евро. Колкото по-дълъг е срокът на инвестицията, толкова по-добра се очаква да е възвръщаемостта на парите. Печалбата не се облага, а входната такса, която трябва да се заплати, е в размер на 1.5% от сумата. Има и такса „управление“, която е между 0.6% и 0.9% на година.