"На 1 март задължително отварят ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори." Това нареди премиерът на министъра на здравеопазването още на 14 февруари. И нареждането му бе изпълнено безпрекословно, възмущава се „Дойче веле”.

"Дотогава трябва да е минала вълната"

След отварянето на училищата, моловете, фитнесите и прочие, в указания срок бяха отворени и ресторантите, кафенетата и други развлекателни заведения.

А заедно с тях и груповите и извънкласните занимания в училищата, груповите туристически пътувания, изложенията, конгресно-конферентните мероприятия, семинарите и конкурсите, езиковите, образователните и другите обучителни центрове и школи.

Да не забравим специално да споменем казината и игралните зали, чиято работа явно е от решаващо значение за психическото здраве на нацията. На практика не остана почти нищо затворено. (Може би само баровете, дискотеките и другите нощни заведения, но и на тях им е обещан „задължителен” срок за отваряне - 1 април.)

Човек ще си каже, че епидемията е на последни издихания и си заминава. Или както още каза премиерът на 14 февруари: "Дотогава (1 март) трябва да е минала вълната”. Само че не е минала, точно обратното - надига се постоянно и все по-застрашително.

Аргументите им

Тъй че отварянето на всичко е обратно на здравия разум. За което говорят и абсурдните аргументи, с които го правят.

„Отварянето на ресторантите не е знак, че всички трябва да тръгнат и да се изпозаразят отново”, казва премиерът, който разчитал на „интелигентността на българина”. Практиката обаче е доказала, че на това в България не може да разчита кой знае колко.

Числата растат, но постепенно, казват те. Но колко да е постепенно. За две седмици - от деня, в който премиерът издаде нареждането си, до днес - броят на активните случаи на заразата нарасна с близо 50%, хоспитализираните са с над 30% повече, а делът на положителните тестове скочи от 8% до 13-14%. Да не говорим, че числата може да нарастват и не толкова „постепенно”, което най-вероятно ни предстои да видим в следващите дни и седмици.

Как политиката би медицината

Медицинските аргументи, свързани със здравето и живота на хората, очевидно отстъпиха пред политическите съображения. В края на краищата решенията, разбира се, се взимат от политиците, но мимоходом да споменем и срама на експертите. Премиерът им нареди и те млъкнаха (с много малки и много плахи изключения). Даже натаманиха професионалните си критерии спрямо зова на деня. Цял месец повтаряха, че прагът, при който здравната система не изпитва затруднения да покрие нуждите от медицинска помощ, е 200 новозаразени на 100 000 население. В последните дни този праг тихомълком се вдигна на 300. Някои експерти пък откровено минаха на другата страна - може би им хареса да се возят в премиерската джипка. А има и такива, които направо се устремиха към депутатска кариера.

Какви са обаче политическите съображения, които надделяха? Най-вероятно става дума за прости предизборни сметки. От една страна, на управляващите явно им се струва, че удължаването на ограниченията носи прекомерен политически риск. Само заетите в затворените/отворени сектори са огромен резервоар от избиратели.

От друга страна, вероятният предстоящ пик на третата вълна на епидемията и неизбежно съпътстващият го страх у друга част от избирателите също носят потенциални политически дивиденти - партиите с твърди ядра печелят от ниската избирателна активност.

„До месец и половина се очаква да бъде постигнат пълен контрол над епидемията”, заяви тези дни министърът на здравеопазването. Дано да е прав, макар че изявлението му звучи прекалено оптимистично. По-важно е, че дотогава има риск да се върнем към мрачните картини от последните месеци на миналата година. А може да стане и още по-страшно - с всички произтичащи невъзвратими последици, които се измерват с човешки животи. С вчерашното отваряне този риск стана още по-голям.