Сълзи искряха в очите на Милица Гладнишка след края на представянето й като Никол Шерцингер с песента „Don’t cry for me Argentina” миналия понеделник в шоуто „Като две капки вода”. Актрисата се умили от възможността да блесне с елегантна визия и да извиси глас, както правеше до преди пандемията.

Веднага, типично в свой стил, Милица побърза да разведри с шега. И понеже се знае чувството й за хумор и всеки неин бисер се чака с нетърпение, публиката веднага реагира със смях. Вероятно малко от тях обаче знаят какво се крие зад сълзите и благодарността на Милица да се изявява на сцена в момент на световна здравна и икономическа криза. Актрисата от дете знае 2 и 200. Тя познава труда, когато е помагала на родителите си в градината, от която предимно се изхранвали по време на промените у нас. Милица познава и силата на духа както на родителите си, така и на бабите и дядовците си. Тя черпи енергия от предците си, които преодолели страшни предизвикателства, като никога не са губили волята си и обичта към живота.

„Много е трудно, защото от година не съм излизала така, в този вид, на сцена. Много ми липсва наистина и благодаря на шоуто, че изобщо ме покани, иначе щях да си седя в нас и да играя на компютърни игри”, сподели Милица след края на изпълнението си, когато водещите Герасим Георгиев-Геро и Васил Василев-Зуека изтъкнаха, че виждат сълзи в очите й. Актрисата не задълба в темата, а веднага намери с какво да се пошегува. „Тази кърпичка използвана ли е?”, обърна се тя към Зуека, който й услужи с нея.

Не бе изненада. Милица Гладнишка не се оплаква, както всички в семейството й. Тя посреща предизвикателствата смело, с вяра и в пълна мобилизация. Такава е закалката й. Още от малка Милица е попила тези важни житейски уроци. „Ние сме от поколението от ’89-та натам, че и преди това, което знае какво е бедност и как да се организираме, когато няма средства, че можем да работим други неща”, казала е актрисата, позната и с ролята си в сериала „Етажна собственост”. Милица е била сервитьорка, барманка, копирайтър, телефонистка. После е работила в дублажа. Пее, озвучава, играе, майстори, рисува и пише. Както всички в семейството й. Милица не се плаши от работа. Под достойнството й да се вайка, че няма пари или да обяснява колко й тежка работата. Не се притеснява да изрази недоволството си по политически или социални теми, но не и в личен план. Тя не се отчайва при трудности, а се активизира в търсене на решения. Има примера на родителите си, на баба си Милица, на която е кръстена, на всички свои предци, чиято борбеност не само добре познава, а и е наследила.

Баба й Милица е от Скопие. Преживяла е Втората световна война. Тежък развод, заливане с киселина, загуба на син, който умира на 19 години. Била преследвана от българските власти, заради македонския й произход. Преминала кризи, бедност, но въпреки всичко винаги с усмивка гледала напред. Все пеела, разказвала вицове, цитирала поети. До голяма степен внучка й е наследила нейната жизнерадостност и сила на духа. Такива са били и родителите на актрисата. „Майка ми също - страшен войн. В големите кризи тя отглеждаше картофи. Тя беше тромпетистка. На село - лук, грах... Аз от там разбрах как изглежда грахът всъщност. Никога не я е спирало нищо. Даже пет години бяхме на разделно хранене, като така в кризата изключихме месо, млечни продукти и оцеляхме. Баща ми – също. Цялото семейство е такова борбено. При нас не се мрънка, защото нещата няма да се подобрят, и трудно споделяме, когато ни боли. Гледаш сам да се оправиш, защото иначе ти става още по-гадно”, споделяла е Гладнишка.

Майка й била единствената тромпетистка в България. Вътрешната й сила я превела през филхармония „Пионер” на Влади Симеонов, обикаляла света с оркестъра. Ражда двете си дъщери, влиза в музикалната академия и така става единствената тромпетистка в България. Въпреки всички трудности по време на прехода, които с мъжът й преодоляват с воля и труд, съумяват да отделят пари за образованието на дъщерите си. „Майка ми ни влачеше по частни уроци със сестра ми и така ми даде английския език, пианото и оперното пеене”, разказвала е Милица. Днес сестра й Емилия е виолистка в операта в Грац, Австрия. Актрисата си спомня как двете са помагали на родителите си в градината, която имали в село, близо до столицата. Как майка й, баща й и баба й правели всичко възможно, за да не ги лишават от нищо. Милица е научила не само житейски уроци в семейството си. Усвоила даже важни умения, дори от битово естество. Може, например, да шпаклова, но пък майка й, тромпетистката, редяла плочки най-добре. „Отраснала съм в годините на „направи си сам”. У нас всичко е сътворено от ръцете на мама, татко, баба и сестра ми. Като почнеш от къщата, шкафове, легла, гардероби, корнизи, завеси, чаршафи, покривки, дрехи, компоти... и какво ли още не”, казвала е актрисата, писа Уикенд.

Милица Гладнишка може и да знае 2 и 200, но все пак не й е никак лесно, както на всички нейни колеги, да се справят в сегашната ситуация. Един артист винаги се изправя пред депресията, когато остане без средства, без срещата с хората. От публиката, изявата на сцена артистите се зареждат. И да се е случвало да споделя мрачните картини и перспективи, които вижда, от началото на пандемията, Милица винаги е завършвала с чувство за хумор. „Ако това продължи, ще ни удари доста сериозна криза. Тогава наистина ще трябва да си припомним как се садяха и отглеждаха картофи. Аз знам! Мога да преподавам онлайн уроци по земеделие”, каза Милица неотдавна, когато коментираше как се помага на артистите в ковид кризата и как въобще се справят.

Баща й е потомък на фабрикант

Бащата на Милица Гладнишка е потомък на фабрикантски род. Прадядото на актрисата – Тодор, съградил една от най-модерните фабрики за тухли и цигли в годините преди 9 септември. Той създал и правилник на труда, в който описва правата и задълженията на работници и собственици. Някои от точките са: на работника се полагат два ката чисти работни дрехи, 3 пъти на ден топла храна, помещение за къпане, при инцидент по време на работа на работника да се окаже помощ, ако трябва да получи отпуск, заплащане на лекарства...

„Етиката на прадядо ми Тодор е била на изключително високо ниво. Праща дъщерите си в Австрия и в Американския колеж в България. Но идва национализацията през 1947-a и нещата се обръщат. Цялото му имущество е иззето и семейството е принудено да живее в обора срещу къщата си. Прадядо ми води дело за няколко кокошки и овце и успява да си ги върне. Прабаба ми почива от мъка и го оставя сам с три дъщери”, споделяла е Милица.
Прадядо й по майчина линия пък е бил изследовател в Африка. От него Милица явно е наследила изследователския дух, защото като малка се колебаела да стане астроном или археолог./Източник: Хотарена