Обичаите на Бъдни вечер са различни в различните краища на страната. За „адетите“ на празника в Пернишко изключително увлекателно е разказвала баба Вита Лозанова /родена 1892 г./ пред етнографа Цветана Манова. Разказът на жената, която е родом е от село Витановци, но се омъжила в Перник, е публикуван в книгата на Манова „Сокове от корена“.

Публикуваме избрани части от него без редакторска намеса.  Запазен е автентичния изказ на Вита Лозанова.

ЗА ПОДКОГОВКАТА

„На самия 24 декември ставаме още по тъмно – трябва на всяка цена да превариме слънцето. Обличам аз венчалните си дрехи, закичвам китка зад ухото, измитам нощвите с клонче босилек, навивам една дълга свещ като змия и я залепвам при брашното на дъската, на която ще се меси.  Обувам обувките на чичовата ми етърва, които ас ми много големи, и започвам да меся. Ето, това с обувките го научих тука в Бела вода – трябвало да обуя големи обувки,  да ми клапкат като ходя, та й кокошките в двора да клапкат – да мътят много пилета“.

 

ЗА ПИТКИТЕ

„Тестото, което замесвам, не е по-малко от десетина килограма.  Може сега да не ти се вярва, но от него се правеха 12-15 погачи и погаченца. Най-напред усуквам едно тънко тестенце, свивам го като гривна и завивам двата му края настрани като охлюви.  Това колаченце е специално за Света Богородица и се нарича Боже. В средата на Божето има дупка, та в нея се забожда стръкче босилек и стрък колно цвете. После го качваме нависоко и го пазиме цяла година – до другия Божич.  То е много лековито. Ако през годината се разболее някой от нас, даваме му по парченце, та дори само по трохичка от Божето, за да оздравее. И на родилки сме давали, та бързо да родят. И на кравата даваме като се затели, и на овцата, ако ще се ягни. Това си е за лек и на хора и на стока, и особено на някоя, която ще ражда – човек или животно.

След Божето омесвам една голяма погача за дома и върху нея правя пак от тесто къщата, двора, дърветата, гумното, хората, та дори и слънцето как ги грее отгоре. По-малка от нея е питката с късметите. Вие сега слагате само стотинка, а ние освен сребърната пара сме слагали сламка, дрянова пъпка,  копче, боб, клечка.  Всяко от тия неща се нарича като късмет. Който ще е жетвар, ще му се падне сламката, който ще е най-здрав – дряновата пъпка, който ще бъде печаловник – парата.

ЗА ПРАЗНИЧНАТА ВЕЧЕРЯ

 

Късно следобед всеки ще се изкъпе – трябва да минем през водата, та ако има нещо лошо               водата да го отнесе.  После се обличаме в най-хубавите си дрехи, като за празник. Всеки трябва да облече, да обуе нещо ново, за да ни върви на ново и на хубаво през годината, да сме късметни. За нас Божич е Нова година. Сигурно затова се кацва „Нова година – нов късмет“.  Не сме били богати. Като ти казвам, че обличаме нещо ново, това са нови чорапи. Цял месец преди Божич плета, та да изплета за всеки по един чифт вълнени чорапи за Божич.

Вечерта мъжете изсипват на пода чувал слама, а под нея мушнеме ръкавица с жито и палешника от ралото, за да е берекетлия годината. Глава чесън и купчина орехи също се слагат под тая слама – колкото хора сме, за всеки по орех и един за къщата.  Децата се търкалят по сламата, а старите гледат това търкаляне да е само в една посока, за да полегне леко житото в нивата догодина, да полегне от тежко зърно. Постиламе върху сламата нова, неупотребявана  шарена черга и нов месал, а върху него нареждаме от всичко, което Господ е дал в тази къща – погачите, постните сарми, търлян боб, вода с ленено семе и чесън, баница с тиква, жито, варен ошав, мед, ябълки, круши – всичко, което ни е дала земята, всичко. Даже съм чула старите хора да наричат тоя празник не само Божич, а и Ситата вечеря. Тая вечер трябва да се преситиме от ядене, та да ни е пресита годината.

Преди да седнеме на постелята всички – и деца и възрастни, си развръзват и събуват цървулите, най-стария казва: „Три, четири!“ и всички едновременно ги хвърляме нагоре, та да ни се извъдят пилетата изведнъж, не едно по едно.

Всички паници, крондири, стомни – всичките съдове, които се слагат тая вечер на трапезата, трябва да са нови-новеяни, за нов късмет.

Корите на баницата се пекат върху печката – всяка по отделно и после не се увиват, а се налагат една върху друга и между тях се пръскат конопено семе, варена тиква и счукани орехи.  Трябва да я опиташ някога, ама откъде сега конопено семе, няма и за лек.

Забравих да ти кажа, че като се вари ошава, на тенджерата се връзват усукани бели и червени конци. Така си стоят там, докато изедеме целия ошав.