Има хора, които спят спокойно и дълбоко, събуждайки се отпочинали и заредени с енергия. Но има и други – за които нощта се превръща в време за мисли, съмнения и тревоги. Събуждането посред нощ за тях не е кратко прекъсване на съня, а момент, в който умът започва да „работи на пълни обороти“.
При някои това се случва рядко, но при други – почти всяка нощ. Сънят им става накъсан, а усещането за почивка – все по-далечно. Както обяснява психологът Кристен Стоун, специалист по поведенческа медицина на съня, дори осем часа сън, ако са фрагментирани, не са по-полезни от четири часа непрекъснат сън.
Когато тишината усилва мислите
Една от основните причини тревожността да се засилва през нощта е липсата на разсейващи фактори. През деня вниманието ни е заето – работа, ангажименти, разговори. Това ни позволява временно да „заглушим“ притесненията си.
Когато обаче настъпи нощта и всичко утихне, умът остава сам с мислите си. Именно тогава нерешените проблеми изплуват на повърхността. Опитите да ги игнорираме често имат обратен ефект – колкото повече се опитваме да не мислим за нещо, толкова по-настойчиво то се връща. Психолозите описват това като ефект, подобен на „снежна топка“, при който тревожните мисли се натрупват и усилват.
Биологията също има думата
Освен психологическите причини, има и чисто биологични фактори. Невропсихологът Санам Хафийз обяснява, че през нощта организмът ни е по-уязвим към тревожност.
Ключова роля тук играе амигдалата – част от мозъка, свързана със страха и емоционалните реакции. Тя става по-чувствителна в състояние на умора, което прави реакциите ни по-силни и често по-ирационални.
Изследвания показват, че именно през нощта сме по-склонни към негативни мисли и емоционални крайности. Това може да обясни защо дребни проблеми, които през деня изглеждат управляеми, посред нощ се превръщат в източник на сериозно безпокойство. / БГНЕС
