По кое време се храним може да разкрие повече за здравето ни, отколкото предполагаме, особено с напредването на възрастта.

Ново проучване, проведено от изследователи от Mass General Brigham и техни международни партньори, сочи, че промените във времето на хранене, особено по-късната закуска, може да са свързани с влошено здраве и по-висок риск от смърт при възрастни хора. Резултатите са публикувани в списание Communications Medicine.

Съветите за здравословно хранене обикновено се фокусират върху това какво ядат хората. Лекарите често препоръчват да се консумират повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, чисти протеини и полезни мазнини, като се ограничават храните с високо съдържание на захар, сол и нездравословни мазнини.

Учените обаче все повече установяват, че значение може да има и кога се храним. Тази област на изследванията разглежда връзката между времето на хранене и естествения дневен ритъм на организма, който регулира съня, храносмилането, отделянето на хормони и редица други важни функции.

С напредването на възрастта много аспекти от ежедневието започват да се променят. Някои възрастни хора спят по различен начин, стават по-малко активни или губят апетита си. При други могат да възникнат здравословни проблеми, които затрудняват пазаруването, готвенето или храненето. Тези промени могат постепенно да повлияят както на вида на храната, която консумират, така и на времето, в което избират да се хранят.

За да разберат по-добре тези процеси, изследователите проследили близо 3000 възрастни хора в Обединеното кралство на възраст между 42 и 94 години. Участниците били наблюдавани в продължение на повече от 20 години. По време на проучването изследователите събрали подробна информация за хранителните навици, общото здравословно състояние, кръвни проби и много други фактори, свързани с начина на живот.

Изследователите установили, че времето за хранене се променя с възрастта. По-възрастните участници обикновено закусвали и вечеряли по-късно, отколкото когато били по-млади. Освен това приемали всички дневни хранения в по-кратък времеви интервал. Макар тези промени да изглеждат малки, те били свързани със значими разлики в здравословното състояние.

Най-силната връзка била открита при закуската. Хората, които редовно започвали да се хранят по-късно сутрин, по-често имали физически или психически здравословни проблеми. Сред тях били депресия, умора, нарушения на съня и проблеми със зъбите. Хората, които изпитвали затруднения при приготвянето на храна или със съня, също били склонни да отлагат закуската.

Може би най-важното откритие било, че хората, които закусвали по-късно, имали по-висок риск от смърт по време на периода на изследването. Проучването обаче не доказва, че късната закуска пряко причинява по-лошо здраве или по-ранна смърт.

Вместо това резултатите показват, че по-късната закуска може да бъде ранен предупредителен знак, че здравето на човек вече се променя. Например човек, който започва да става по-уязвим физически, развива депресия или друго заболяване, може естествено да започне да се храни по-късно, без да го осъзнава.

Учените установили също, че хората, които предпочитат да стоят будни до късно и да стават по-късно – т.нар. „нощни птици“ – обикновено се хранят и по-късно. Това показва, че времето за хранене зависи не само от здравословното състояние, но и от индивидуалния биологичен часовник.

Водещият автор на изследването д-р Хасан Дашти обяснява, че наблюдението на промени в часовете за хранене може да даде на лекарите и семействата още един лесен начин да разпознават възрастни хора, които може да се нуждаят от допълнителна медицинска помощ или подкрепа. По-късната закуска може да бъде причина за допълнителни проверки за проблеми със съня, депресия, недохранване или затруднения в ежедневието.

Изследователите смятат, че редовният режим на хранене може да се превърне във важна част от здравословното остаряване. Те отбелязват също, че популярни хранителни режими като периодичното гладуване и ограниченото във времето хранене може да влияят по различен начин на възрастните хора в сравнение с по-младите. Необходими са още изследвания, преди тези подходи да бъдат препоръчвани за възрастни хора.

Макар че проучването е наблюдателно и са необходими допълнителни изследвания, то подчертава значението на ежедневните навици, които лесно могат да бъдат пренебрегнати. Промените във времето на хранене могат да дадат ценни сигнали за общото здравословно състояние много преди появата на по-сериозни симптоми.

За възрастните хора и техните семейства поддържането на редовен режим на хранене, балансираното хранене, физическата активност, достатъчният сън и консултацията с медицински специалист при внезапни промени в хранителните навици могат да помогнат за по-здравословно остаряване. /Източник: Дарик