С четири пъти са се увеличили жертвите на земетресения по света през последните 12 години, съобщи професор Скот Бърнс, експерт по геология от Университета в Портланд в САЩ.

Той е сред участниците на тридневната международна геоложка конференция, която започна вчера в София.Проф. Бърнс е президент на Международната асоциация по инженерна геология, а от българска страна организатор на събитието е бившият вицепрезидент на организацията доцент Кирил Ангелов. По време на презентацията си професор Бърнс оповести данни, според които от 1900 до 2004 г. общият брой на загиналите от земетресения по цял свят всеки 12 месеца е бил средно 10 000 души, пише "Труд". „От 2004 до 2016 г. тази стойност вече е 40 000", обяви експертът.

Той обясни големия ръст на жертвите със силните трусове през последните 12 години - в Чили през 2014 г., когато загинаха 8000 души, в Хаити през 2010 г., където жертвите надвишиха 200 000 души, както и катастрофалните събития в Япония (2011) със близо 28 000 жертви и ужасът с труса и цунамито в Индонезия през 2004 г. Тогава броят на умрелите мина 220 000, а над 1,5 милиона останаха без дом. Професор Скот Бърнс показа графика, според която честотата на катастрофалните земетресения в световен мащаб за посочения период се е повишила. Той коментира и разликата в жертвите, която отдаде на различната подготовка на всяка от засегнатите държави в строителството, геологията, пътната инфраструктура.

В конференцията се включиха и светила в геологията от Китай, Сърбия и много други страни, които демонстрираха мерките, които предприемат срещу бедствията и последствията от тях. „За сградите и конструкциите България е много добър пример на световно ниво. След земетресението във Вранча, Румъния, през 1977 г. у нас се случиха много важни неща - имаме норма за оценка на сеизмичния риск и за оразмеряване на сеизмичното въздействие върху сградите и съоръженията", заяви доцент Кирил Ангелов.

Според него големият пропуск на страната ни е липсата на подготовка на хората как да се действа при и след бедствия като земетресения и свлачища. „В образователната система има голяма дупка в това отношение. Време е да помислим как да намерим време и часове за тези много важни теми. Аз като ученик изучавах геология и оттам тръгна любовта ми към тази наука. А ние днес още не сме обучили и самите учители да преподават по такива теми", обясни доцентът.

Като еталон за добра подготовка той посочи Япония, САЩ, Чили. „В САЩ страдат много от земетресения по Западното крайбрежие. Вече подготвят своята система за ранно предупреждение, която по отношение на трусовете не е толкоз перспективна, защото те не могат да се предсказват. Но тя е ужасно ценна, когато става въпрос за възникване на цунами след земетресение. Незнанието е нещо страшно и срещу него трябва да се борим", каза доц. Ангелов.