Зуека: Децата ми и от една майка да бяха, пак нямаше да са толкова еднакви- Вече 12 години сте в “Господари на ефира”. Помните ли началото, как станахте лице на предаването?- През 2000 г. с Малин Кръстев снимахме в една чужда кинопродукция и тогава се запознахме с Маги Халваджиян. Покани ни да участваме във филма му “Печалбата”. Две години по-късно, докато снимах с Иван Ничев, Маги и Джуди Халваджиян вече бяха взели решението да правят “Господари на ефира” и ми се обадиха. Първоначално идеята беше да е седмично, после всеки ден. В началото отказах, защото е голям ангажимент, разговорите продължиха само по телефона още около месец и се съгласих.- Как ви се отрази влизането в телевизията, другите ви ангажименти не останаха ли на заден план?- Имах опит от преди това. В началото снимахме ден-два в седмицата и не беше толкова натоварващо. Когато започнахме в Нова тв, нещата се промениха – снимахме в понеделник пет предавания, а в петък ги редактирахме. Въпреки че бяха само два дни, това е един от най-тежките ми периоди. Правят се накуп много видеа и изтощението е предимно емоционално. Но беше страхотен опит. Когато създаваш нещо ново от началото, винаги е много трудно, но в същото време и много интересно.- Неотдавна излъчихте падане на Рачков в публиката, как успявате да се овладеете в такива моменти?- Не се сдържаме, извоювали сме си да правим каквото искаме, в разумни граници. Имаме достатъчно опит в телевизията ипритежаваме морал,така че не сипозволяваме неща,които минаватграницата на добротовъзпитаниеили не са професионални. Същото се получи и с “Капките”. Там ролята на водещите е по-ограничена и всеки може да бръкне в интернет да види как е в другите държави. Тук в “Господари на ефира” имаме страхотна свобода, работим с хора, с които се познаваме от много години. Знаем, че единият като каже А, всички са наясно къде трябва да бъде Я и през какво е нужно да се мине. Най-трудно се постига работа в екип. С Рачков сме визуалното проявление на работата на 100 човека. Когато хората казват, че сме много добри, истината е, че екипът е невероятен и перфектно ръководен от продуцента Джуди Халваджиян .- На моменти си личи, че се ядосвате от истории, представени от вашите репортери. Има ли случки, които са ви вадили от равновесие, или сте искали лично да се включите да помогнете?- През януари стават 25 години, откакто се занимавам с телевизия. Замислих се защо толкова време съм живял с илюзията, че тя може да бъде възпитателно и образователно средство. Но в повечето случаи на първо място е комерсиална и на второ - манипулативна. Въпросът е как тези две неща да бъдат направени с такъв знак от морална гледна точка, че за зрителя да бъде образователно, зареждащо, разтоварващо и ред неща, от които има нужда във всекидневието си. Искало ми се е да се включа в хиляди неща, с Рачков винаги изразяваме позиция, това е позицията на “Господари на ефира”.- Битува мнението, че актьорите, завършили куклен театър, не влизат в стереотип и са по-успешни в професията.- Зависи от гледната точка. Завършил съм през 1992 г. и по мое време актьорите от драматичен театър учеха повече за вътрешното отношение, как да се превъплътиш в даден образ. В “Куклите” също се учи, но там имахме и едно обобщение - занимавахме се с явление, което е почти режисьорска, драматургична работа. “Куклите” много ме обогатиха и съм благодарен на покойните вече проф. Атанас Илков и Вера Стефанова, както и на Юлия Огнянова, които ми дадоха дебела основа, върху която мога да градя. На младите, които сега учат или искат да кандидатстват, ще кажа, че е важно твоето желание за развитие, нищо друго няма значение. Любопитството е това, което кара актьора да се развива.- Все пак трябва и талант.- Моят професор казваше: всички сте приети тук с талант, въпросът е оттук нататък кой ще си тръгне само с талант или той ще бъде развит.- Kъде се чувствате най-комфортно - в телевизията, театралната сцена или на снимачната площадка?- Навсякъде еднакво добре. Сега на 19 ноември излиза премиерата на Стефан Командарев “Съдилището”, където и аз играя. Много хубав български филм. Пожелах му да има шанса, късмета и славата на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Много ми се снима кино, умирам за него.- Бихте ли участвали в сериал?- Да, бих се включил, зависи от сценария. Фелини неслучайно навремето е казал: “Всичко във филма е сценарий и пак сценарий”. Догодина правя 50 години,с опита, който съмнатрупал, за менсценарият е това, откоето зависи далифилмът щестане добър,или много добър.- Липсва ли ви спектакълът “Шинел”?- Пак зависи от гледната точка, кое от “Шинел”? Може би ми липсва работата. Напоследък много режисьори ме канят за театрални постановки. 20 години съм работил в един жанр, който е много специфичен, авторски. В него актьорът е и режисьор, драматург, сценограф, художник по костюмите и какво ли още не. Ще ми бъде адски трудно да отида и да бъда само актьор. А да се меся в работата на друг, който не е свикнал по този начин - няма да го позволя, защото той няма да се чувства добре. Все още не съм готов за театъра и, честно казано, нямам време. Може би ще се върна с нещо режисьорско, но не съм съвсем убеден./24 часа