Земен

Гигантска тиква отгледа 79-годишната Лалка Илиева от земенското село Долна Врабча. Още в началото на септември теглото и е над 30 кг.

„Може да достигне и над 40 кг., когато стане готова за бране през октомври. Всяка година тиквите ми са огромни, но толкова голяма до сега не съм имала“, твърди Лалка.

Възрастната жена отглежда в градината си всякакви зеленчуци и се радва на добра реколта, въпреки че почвата не е плодородна, защото селото е планинско. Освен гигантската тиква, в градината и има и домати, които тежат по 700-800 гр.

Лалка приготвя зимнината си само от собствена, екологично чиста продукция.  Тя често се хвали с рецептите си,  които са изключително вкусни.

Монка Стойнева бе утвърдена за кандидат за кмет на общ. Земен от БСП. Тя ще бъде и водач на листата за общински съветници, в която присъстват както утвърдени съветници от левицата така и нови лица.

 Пред общото събрание на социалистите от общината Монка Стойнева заяви, че както и досега ще продължава да работи за едно по-добро бъдеще за Земен.

„Нужна ни е нова и отворена към земенчани политика за управление. Нужно е не просто да се управлява, а да се работи в името на хората, за да остават да живеят и работят тук, в Земен“, каза още Стойнева.

Голяма къща е горяла рано вчера сутринта в с. Мурено, научи „Мироглед“. Причината за възниквалия пожар е техническа неизправност. Изгорял е целия покрив и имуществото в запаленото жилище.

При гасенето на огъня са участвали три пожарни автомобила – два екипа от Радомир и един от Земен. Благодарение на бързата намеса на пожарникарите са спасени хората от къщата и съседните сгради.

Широколистна гора е унищожена при пожар в Земенско. Пламъците лумнали на 26 юли, около 16, 30 ч. в с. Дивля.

Горяла дъбова гора. Незабавно към мястото на произшествието се отправил един автомобил на земенската пожарна. Огънят бил локализиран и нанесени незначителни материални щети. Унищожен е около един декар широколистна гора.

Причината е небрежност при боравене с открит огън.

бластният управител Ирена Соколова стана част от инициативата на комитета „Краищенско Светогорие”, чрез откриването на обновения Пещерски манастир.

Дейностите по опазване на културно-историческото и религиозното богатство на района за популяризирането и развитието на поклонническия туризъм, започнаха с обновяването и облагородяването на множество храмове в Пернишко - Смиров дол, Дивля, Габров дол, Елов дол, Горна врабча, Чепино и др.

Днес с екопоход „По стъпките на мрачката грамота” и света Литургия, откриха обновения манастирски комплекс „Св. Николай Летни” (Пещерски манастир) в земенското село Пещера. Водосветът бе воден от Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп – Викарий на Софийския митрополит.

В словото си пред миряните и гостите той отново припомни, че доброто сътрудничество, диалог, подкрепа и идейност от страна на духовенството, областният управител, общините и кметовете от област Перник, множество духовни средища са въздигнати и в тях вече функционира духовен живот:

„Благодаря на фирмата, която се потруди проектът да бъде изпълнен блестящо. Всички виждаме това, което е направено. Изказвам особена благодарност на госпожа Соколова за нейната грижа, подкрепа и подпомагане. Много може да се каже за това, което тя е правила, прави и се надявам да продължава да прави с любов.”, каза Поликарп.

Манастирът „Св. Николай Летни”  е изграден с договор на стойност малко над 443 хиляди лева по Програмата за развитие на селските райони. Със средствата са извършени дейности по ремонт, укрепване и консервация. Дворното място е облагородено с новоизградена ограда и широки навеси.

Мястото има 120 годишна история. Първите сведения за обителта са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която владетелят на българската държава дарява на манастира много имоти. Освен като Пещерски, манастирът е познат и като Ореховски, заради в името на местността, където се намира, но и като Мрачки, заради името Мрака или Мраката на този историко-географски район. С това име е известен и хрисовулът на цар Иван Александър. В стари документи манастирът се среща и с името "Св. Николай Мрачки". Не е известно кой и кога за първи път е дал това име на силно тачения и от православни , и от католици св. Николай архиепископ Мирликийски и Чудотворец. Но с това име манастирът е именуван още в началото на 20 век в статия от сръбски автор. 

Специално за освещаването на манастира бе показана каменната му икона, която в момента се съхранява в Регионалния исторически музей - Перник. Тя е с висока художествена и културна стойност, изработена е от жълт пясъчник в почти квадратна форма с размери 50 на 55 см. Има извит като кобилица горен край, върху който има надпис: "Приложи от Лобош Стоимен майстор за душа своя". Сред изображенията е изписана годината 1853, когато вероятно е била направена и дарена на Пещерския манастир, както и "св. Николай". В центъра в окръжност релефно е изобразен двуглав орел, поддържан от два ангела. Над орела между две черкви е изобразен св. Николай с кръст в дясната ръка, а под кръга симетрично са разположени два елена с дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя.
Тържествата в община Земен продължиха и с откриването на VI-ия Национален фестивал на сватбената обредност. Фестивалът се провежда през две години и е под патронажа на областния управител на Перник Ирена Соколова. 

В програмата днес и утре ще се включат 850 участника от 5 области – София, Благоевград, Перник, Кюстендил, Плевен - представители на народни читалища, пенсионерски клубове, сдружения, дружества.

Участниците във фестивала ще бъдат оценявани от компетентно жури в състав: председател - проф. д-р Лозанка Пейчева - представител на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките - ИЕФЕМ при БАН - София и членове: Николай Балабанов -Диригент на Ансамбъл „Родопа“, гр. Пещера и Цветана Манова – етнолог.

Главната цел на фестивала е да се издирят,поддържат и популяризират традициите в българската традиционна сватба.