Антон Хекимян вече е като член от семейството на българските зрители,  които го гледат на екран всеки ден от седмица насам. Публиката го познава от години от топ репортажите му, а от тази есен и като водещ – първо на риалити предаването „Африка: Звездите сигурно са полудели”, а след това и като заместник на Лора Крумова в „Тази събота” и „Тази неделя”. Сега пък е в ефир всяка сутрин, защото замества и колегата си от сутрешния блок Косьо Караджов. Фенките му ще останат разочаровани - журналистът има сериозна приятелка и дори иска да създаде семейство и деца. Това призна в специално интервю за „Ретро”.

 - Г-н Хекимян, чувствате ли се като временен заместник на Лора Крумова в новото си амплоа на водещ на „Тази събота” и „Тази неделя”?

- Чувствам се в собствено амплоа, защото придавам личен нюанс и моята аура на предаването. Всеки има собствен заряд. Иначе се радвам, че продължавам толкова успешно предаване. Лора успя да затвърди този слот като много гледаем и е хубаво за мен, че стъпвам върху добра основа. Но и аз доизградих още, защото реално удължиха предаването с още два часа общо, което изисква повече усилия. Не разсъждавам върху това, че съм заместник, а че трябва да си свърша работата.

Още като започнах, знаех, че е временно и съм казал, че не искам дълго да се откъсвам от репортерската професия. Дори сега имам 2 заснети репортажа, които обаче не ми остава време да доработя и да ги пусна. Тази работа е много важна за мен и нещото, което истински обичам да правя.

- А усещате ли като наркотик телевизионната слава, откакто сте водещ и няма ли да ви липсва?

- Аз съм усетил вече този наркотик и съм устойчив, защото и като репортер съм всеки ден по телевизия. В „Африка: Звездите сигурно са полудели” също имаше такъв момент, защото като водещ на предаването имах силно присъствие на екрана.- Как ви избраха за мястото на Лора Крумова и какво си казахте с нея?

- Обадиха ми се, докато бях в Африка и ми казаха, че ми имат доверие и ще се справя. Много се зарадвах на тази оценка. С Лора се чухме и тя каза, че много се радва. В отлични отношения сме и сега се чуваме, защото продължаваме да работим заедно по разни проекти. Онзи ден даже бяхме няколко колеги на вечеря, които все си обещавахме, че ще се видим. Беше и Мария Цънцарова, която дойде като репортер от Нова тв при нас, защото трябваше да обсъдим работата на Лора по един проект към фондация „Америка за България”, която прави и с Галя Щърбева.

- А как приема това, че имате по-висок рейтинг, а и като мъж зрителките май повече ви харесват?

- Не знам дали е така, но се радвам. Не сме коментирали тази тема. Дали мъжете се харесват повече също е спорно. Не обичам слагането под общ знаменател – вие репортерите, журналистите, мъжете. Аз съм Антон и правя нещата, както аз смятам за редно, честно и откровено.

- Попадате в различни класации за желани ергени и е факт, че ви харесват. А сега свободен ли сте?- Засега съм ерген, но си имам приятелка, която не знам как ме изтърпява, че работя толкова много. Но и тя работи в телевизия и знае какъв е режимът, за това си пасваме. Казва се Василена и е редактор в предаването на Милен Цветков в Нова тв. Заедно сме от лятото и успяваме да се виждаме, въпреки че работим много.

- Общата професия помага ли на работата и няма ли конфликти, че сте от конкурентни медии?

- Разбира се, че помага, защото можем да коментираме обществените събития и новините. Не си говорим обаче конкретно за предаванията и не си издаваме тайни, именно за да няма конфликт. Но в моя приятелски кръг повечето хора са от професията, работят в различни медии и това не пречи по никакъв начин.

- Споменахте преместването на Мария Цънцарова от Нова тв в Би Ти Ви, но обратната вълна беше доста по-силна с известни водещи и журналисти – Ани Цолова и Виктор Николаев, Ани Салич и други, които отидоха в Нова. На какво се дължи това изтичане на кадри според вас?

- Всеки сам прави избора си. Може би нещо не им е харесвало в Би Ти Ви или просто са получили по-добра оферта. Смяната на медията също е от значение, защото така получаваш презареждане – на ново място имаш други шансове за развитие.

- Вие получавал ли сте подобни оферти?

- Да, но отказах. Дори Николай Бареков, когато ми гостуваше в студиото спомена за това, че и той ми е отправял оферта. Имал съм такава и от Нова тв далеч, преди да тръгне тази вълна – още в началото на миналата година. Но връзката ми с Би Ти Ви е силна, защото съм започнал като стажант и съм емоционално свързан с този проект. Освен това нашата телевизия е лидер и ще продължи да го доказва. Кризи има винаги и не е хубаво, че си тръгват знакови лица, но това е преодолимо. А и не мисля, че е напълно успешен ход, когато не можеш да създадеш собствени лица, да вземеш от другаде, защото няма как да проработи дългосрочно.

- Какво приключение беше да сте водещ на „Африка: Звездите сигурно са полудели”?

- Отне ми време да вляза в ритъм, след като се върнахме, защото не вярвах, че човек толкова може да се откъсне от живота. За мен беше шок дори шофирането, след като се прибрах. Но пък за първи път в живота си бях на палатка, и то почти месец и половина. Нямахме най-нормални битови условия и не сме живели на хотел, както мислят някои зрители. Бяхме насред нищото, най-близкият град беше на 4 часа по черен път. В палатките имахме малки химически тоалетни и по един маркуч вместо душ. В другия смисъл беше поучително за мен, че видяхме хора, които живеят почти без нищо, но въпреки това се радват и се забавляват.

- Каква равносметка си направихте сред тази пустош и какво ви липсваше най-много, докато опитвахте да заспите вечер в палатката?

- Мислех си за хората, които ме чакат в България, за новата любов... Но за живота се замислях предимно вечер под звездите, защото там те са огромни и имаш чувството, че Млечният път е надвиснал на теб. Много ми домъчня за всички близки и за приятелите ми, въпреки че не очаквах.Иначе аз съм виждал много бедност и мизерия и в България и не ми е необходимо да се докосна до такива хора в Африка, за да си направя някаква равносметка или да променя начина си на живот. Мисля за тези неща постоянно и тук, защото почти няма разлика между пазара там и този в „Столипиново”, например. Виждаш едни и също хора, които живеят щастливо и без да имат много.

- А мислехте ли за любовта и влюбвал ли сте?

- Да, разбира се. Имал съм много разтърсващи връзки, които след края съм успял да преодолея по някакъв начин и вече не мисля за това.

- Какви грешки допуснахте в тях?

- Малко егоцентрик съм и трудно виждам грешките в себе си. Основната може би е, че свикваш и този човек става част от ежедневието ти. Започваш да неглижираш някои неща, които може би са доста важни – дори рожден ден, например и после това се оказва непростимо.- Такова нещо си е наистина непростимо... Сега поучил ли сте се?- Правил съм наистина много глупости в този смисъл, и то най-вече заради работата. Сега се старая да полагам повече усилия. Трябва да намираш време за човека до теб.

- Кой е най-романтичният жест, който сте правил?

- Не съм най-романтично настроения, но преди години в опит да върна момичето на сърцето си, бях направил един огромен транспарант, на който пишеше „Обичам те” и послание към нея.

- Сегашната ви приятелка може ли да очаква такива изненади. Например годежен пръстен на 14 февруари?

- Близките ми много искат да направя тази крачка и въпросът е актуален от няколко години, но все пак трябва да е изненада.

- Вие сте само на 30 години. Много ваши колеги се женят на 40 и сега това се смята за нормално. Готов ли сте за семейство?

- Според мен не можеш да бъдеш готов и не това е важното. Въпросът е дали си намерил човека, с когото искаш да си. Но е факт, че искам деца. Според мен е нормално човек да иска и да е готов, когато е срещнал човека. А и все пак аз няма да изляза по майчинство и не ми пречи на кариерата.

- Приятелката ви как приема това?

• Тя приема това добре, щом е с мен, въпреки че е само на 23 години и може и да й е рано.

• Да приемем ли това като предложение за годеж към нея за наближаващия 14 февруари?

- Не бързам, защото досега винаги съм бил емоционален и се влюбвам от пръв поглед и много бързам. Сега също се влюбих от пръв поглед, но внимавам да не прекалявам. Аз не обичам много тези дати.

- Емоционалността пречи ли ви в работата, когато общувате например с Волен Сидеров?

• Той този път се държа добре, нямаше проблеми. Може би така беше решил и мина гладко интервюто, като в същото време се казаха много неща, без да вдигаме скандали. Според мен не е хубаво да се притискат събеседниците или да се задава един въпрос по сто пъти, да говорят водещият и гостът един през друг и зрителят нищо да не разбира. Това е изтъркано. Аз съм избрал по-спокоен стил и се радвам, че това се харесва. На всички задавам въпросите, които трябва и зрителите искат, но журналистът трябва да е безпристрастен. Много голям почитател съм например на Росен Петров и с удоволствие гледам как той води интервютата си./ПИК