Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% от продажбите са с ипотека и 82% без. При сделките с ипотека 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявената стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв. При сделките без ипотека 33% са „на данъчна оценка“. Във Варна при тези числа има още по-голямо разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека.

Това стана ясно от справка на Агенция по вписванията, поискана от депутата от ППДБ Божидар Божанов, предава СЕГА.

"Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система)," коментира той в блога си.

Според него напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е 105 000 лв. при сделки без ипотека и 226 000 лв. при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000.

"Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация. Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките", смята той. И припомня, че именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. са добавени допълнителни полета в Имотния регистър.

"Не всяко укриване на данъци при имотни сделки е пране на пари, и не всяко плащане с налични средства „на данъчна оценка“ е закононарушение, но е индикация за риск от такова. Тези явления влияят и на имотния пазар – ако напр. има изпиране на левове преди да влезе еврото, това надува цените на имотите", допълва той.

"Трябва мерките срещу това да бъдат обсъдени задълбочено в следващия парламент, за да се прецени кой да прави допълнителните проверки за произход на средства и риск от пране на пари, когато банките не участват в сделката (какъвто изглежда е по-масовият случай). Дали това да са съдиите по вписванията, нотариусите, НАП, или всеки да прави част от нещата в рамките на своята компетентност," пише още Божанов.