Неочакваните обрати в живота на сладкодумника Ангел Каралийчев наподобяват приказките, които пише. През 1922 г. бъдещият писател идва от Стражица в София да учи химия, но по-често го виждат по столичните редакции. Пише стихове, разкази, статии и фейлетони.

И така, до 1924 г., когато публикува първата си книга “Ръж”. Студентът зарязва химията и се записва да учи дипломация. Годините са гладни и затова си измисля псевдоним – Множко Гладнев. По това време Ангел Каралийчев живее под наем в къщата на родителите на Дора Габе. Младата поетеса го запознава с приятелката си, актрисата Вела Ушева. Тя е изгряваща звезда в трупата на Народния театър, а вече е направила и филмовия си дебют в “Под старото небе” (1922). Младата актриса е дъщеря на Елена Ушева, модистката, въвела българската народна шевица в дамските тоалети. Майката издава и женско списание, в което се печатат кройки и кулинарни рецепти. Вела Ушева завършва театралното си образование в Европа.

Тя се запознава с Ангел в един киносалон. След филма Каралийчев изпраща госпожицата до дома є. Срещите между двамата зачестяват, но писателят често се терзае от люта ревност. Веднъж след безобидно спречкване с Вела той се затваря в стаята си. Без да се замисля, опира дулото на пистолета до гърдите си. Натиска спусъка и след изстрела рухва на пода. Хазяите разбиват вратата – на пода младият самоубиец се гърчи от болка. Куршумът е минал само на 2-3 сантиметра от сърцето, пронизал е гръдния кош и е заседнал в гърба.

В безсъзнание Каралийчев е откаран в тогавашната Бърза помощ – пулсът му едва се усещал. Близо два месеца лекарите се борят за живота на писателя. До леглото му неотлъчно е красивата Вела Ушева. Из София тръгва мълвата, че литераторът и актрисата са годеници, а това навремето задължавало много. Хирурзите решават да не вадят фаталния куршум от тялото на писателя. 8-грамовият къс олово остава в гърба на Ангел цели 45 години, чак до края на дните му. За Каралийчев металното парче е нещо като талисман и писателят няколко пъти отказва да го оперират. Дори разправя на приятелите си, че изпитва нещо като благодарност към куршума, че се е отклонил от злокобния си и фатален път към писателското сърце.
 
Връзката на двамата влюбени става още по-здрава и продължава и след изписването на Ангел Каралийчев от болницата. Столичани открито шушукат за артистичната двойка, а Ангел и Вела вече не се крият. Междувременно през 1929 г. в Народния театър избухва стачка и Ушева е сред първите уволнени. Книгите на Каралийчев все повече се търсят. До венчавка обаче се стига чак през 1931 г. Една от най-известните интелектуални фамилии на довоенна София – проф. Петко Стайнов и писателката Анна Каменова, приемат поканата да кумуват на бъдещото семейство. В последния момент обаче професорът юрист се разболява и в църквата с младоженците като заместник кум идва поетът Николай Лилиев.

Следващите три години са трагични за Ангел и Вела. Умират и двете им невръстни деца – синът Иван и дъщерята Ани. Това е голям удар за писателя и актрисата. Каралийчев се затваря в себе си и дълго не излиза от къщи. Като спомен за рано отишлата си дъщеричка той написва повестта “Ането”. Вела Ушева се посвещава на съпруга си и повече никога не се качва на театралната сцена.

Вярната приятелка на семейството Дора Габе е винаги с тях. Десетилетия по-късно поетесата и Каралийчеви се събират под един покрив. След като е наемател на Дора през 20-те години, през 50-те Ангел Каралийчев става съсед на г-жа Габе. През 1958 г. на ъгъла на булевард “Васил Левски” (тогава “Маршал Толбухин”) и улица  “Н. Михайлов” е построена масивна пететажна сграда, точно до централата на “Булгартабак” и Художествената гимназия. В нея един под друг апартаменти си купуват Дора Габе и Каралийчев. Когато единият напишел разказ или стихотворение, веднага го носел на съседа си да го прочете. И двамата остават без наследници и даряват своите жилища на писателския съюз. Авторът на “Български народни приказки” си отива от този свят през 1972 г., а Вела, заради която той на млади години се прострелва, умира през 1980 г./Retro.bg