Европа била настръхнала от доклад на една английска акушерка, че раждането в България било опасно и тук имало животозастрашаващи практики. По този повод една наша читателка, сподели своята история за това как е родила двете си деца - едното в Ирландия, другото в България. Ето и нейния разказ, публикуван от ПИК:

"Да родиш в България било най-страшното нещо и лошите практики у нас моментално трябвало да бъдат прекратени. За това алармира една английска акушерка, която наблюдавала в продължение на 10 дни ражданията у нас.

Въпросната Трейси Купър описва раждането у нас по следния начин : „На бременността и раждането се гледа като на рисково събитие, разчита се на апаратура и медикаменти и много ненужни изследвания. По време на раждането се правят клизма, бръснене, натиска се корема на родилката, бие се рутинно окситоцин и се прави епизиотомия“.

Като майка на две прекрасни деца искам да кажа, че тази жена или е част от секта или е на много силни медикаменти, които незабавно трябва да спре, защото явно й влияят много зле.

Първото си дете родих в Ирландия, преди 7 години. Ужасът, който изпитах тогава никога няма да забравя. Ще започна от самото начало. Когато научих, че съм бременна посетих болницата, за да ми направят съответните изследвания, както смятам, че трябва да бъде. Когато лекарката разбра, че съм едва в първия месец от бременността ми заяви, че още е рано да се преглеждам „ако задържиш бебето до третия месец, ела пак”, това бяха точните й думи. След седмица получих странно течение и отново посетих лекар. Той ме прегледа със заклеймените от английската акушерка апарати и установи, че всичко е наред.

След като успях да задържа бебето до третия месец отново посетих болницата за регистрация. Измериха ме, разпитваха ме, регистрираха ме и ме попитаха дали ще си платя или ще ползвам безплатните услуги. Оказа се, че независимо от това, че плащам данъци, осигуровки и куп други неща, ако искам да родя в специални условия трябва да дам около 2 хиляди евро. Аз отказах, разбира се.

Така започнах да ходя на уговорените прегледи. Чакането започваше от 7 сутринта, понякога до 1 на обяд, защото има прекалено много бременни. А самите прегледи, какво да ви кажа, мислех че съм в 19 век. Един единствен път видяха бебето на видеозон, съвсем в началото, през другото време опипваха корема и това е.

Тук е моментът да кажа, че второ си дете родих в България. Именно тук, в тази ужасна според акушерката страна, гинеколожката ми всеки ден ме мереше, преглеждаше обстойно и разпитваше, не съм чакала на опашки, дори и когато ходех в болницата.

Та в "бялата" Ирландия, нито веднъж не измериха ханша ми, не прецениха колко е голямо бебето и т.н.

Дойде моментът на раждане в България. С мен задължително трябваше да има придружител, но не защото аз исках, а защото така се налага от болницата. Първо, за да се отърват от отговорност, второ защото по време на раждането присъства само една акушерка, която има нужда от помощ. Тази помощ обаче не е от друго медицинско лице, а в случая от съпруга ми.

Поставиха ми спинална упойка, без да ме питат, не че щях да откажа, но в България те питат. Така стоях от 4 сутринта до 7. Тогава започна раждането.

Акушерката беше около 40 килограма, дребно момиче.

След 5 часа напъване и ужас, когато аз едва издържах и щях да припадна, тя се сети да извика помощ. В стаята нахлуха около трима лекари, които не спираха да ми се карат, да крещят, че трябва да родя. Това ли е западното отношение?!

Е, родих, след като ме срязаха, по моя молба, защото осъзнавах какво може да се случи с бебето (срязването е въпросната манипулация епизиотомия). Бебето се роди, но не плачеше.

Жените, които имат деца, могат да разберат какъв ужас съм изпитала в онзи момент. Взеха бебето и го сложиха на масата, всички бяха върху него, съпругът ми плачеше, а аз бях в истерия да не се случи най-лошото.

Картината беше ужасна и това, мила ми Трейси Купър, само защото не си бяха напривили труда да премерят бебето, което беше 4 кг и 56 см. Ако го бяха направили, щяха да разберат, че раждането ще е трудно и има голяма опасност за мен и бебето и се налага да се направи секцио или поне епизотомия по рано!

Слава Богу, тя проплака. Успяха да я върнат към живота и днес е едно прекрасно дете.

Втората си дъщеря родих в България. Без никакви притеснения! Не защото вече имам едно раждане, а защото бях сигурна, че няма да изпитам това, което изпитах там. Медицината у нас, която е достъпна за ВСИЧКИ обикновени хора, е на ниво в пъти по-високо от тази в Западна Европа. Там можеш да бъдеш прегледан чрез някакъв уред, дори обикновен като ехограф, само ако си богаташ! А тук всички пациенти със здравни права, ползват най-високо ниво техника и специалисти.

Тук е моментът да кажа, че у нас има много случаи на починали родилки при неясни обстоятелства, на бебета също, лекарски грешки бол. Но има и добри специалисти, които са достъпни. А всяко едно раждане на запад е едно голямо предизвикателство и мъка досущ като в 19 в. Казвам това, защото зълва ми също ражда там и една не загуби бебето и живота си, по същата тази причина поради която и аз щях да загубя моето момиче. Караха я да ражда повече от 6 часа, и едва, когато видяха, че няма да стане по нормален път, направиха секцио. За капак я свалиха от реанимация в стаята и й връчиха бебето само след няколко часа! Как една жена с операция от преди няколко часа ще може да се грижи за бебето си сама?!

Второто ми раждане в България не беше песен, но не бях цялата изцапана със собствените си изпражнения, защото в Ирландия клизма не правят, не се притеснявах, че бебето ми ще умре или пък аз, защото срещу сумата от 900 лв., която се плаща по официален път за избор на екип бях спокойна, че до мен са едни от най-добрите специалисти и се грижат за мен. Така и стана, родих едно прекрасно момиче.

Та, мила ми Трейси, не знам дали имаш деца и къде си раждала, но, ако отново трябва да родя, то със сигурност няма да е в родната ти Англия или Ирландия, или Франция - навсякъде условията са еднакви. Ще искам упойка дори и да не ме питат и ще се радвам, ако се наложи и секцио да ми направят.

А ти не е лошо да спреш медикаментите или да се откажеш от сектата, в която си и която се опитва за пореден път нечестно да клевети родината ни България!

И последно, само преди няколко месеца едно невинно бебе умря, защото майка му сектантката беше решила да ражда у дома."