Ако гледате телевизия и слушате предизборните изказвания ще си помислите, че нещо драматично се случва с икономиката и финансите на България. Ако погледнете банковите сметки на българските граждани, ще видите подобрение, но не и драматична промяна. Защо тогава платените анализатори се опитват с всички средства да убедят българския народ, че европейската икономическата и финансова политика, заложена в бюджетите през последните 3 години е невъзможна? И внушават, че трябва да се върнем обратно към латино-американски икономически модел, по известна у нас като политиката на „постната пица“?

Възможно ли е България да води европейска икономическа и финансова политика? Не само е възможно, но тази политика води до по-бърз икономически растеж и по-бързо наваксване на разликата със средноевропейското икономическо ниво. Българската икономика расте с 14% (като се махне инфлацията). Това е петият най-висок ръст в ЕС и почти три пъти по-бързо от икономиката на Германия.

През 12-те години на „постната пица“ България наваксва изоставането от средноевропейкото икономическо ниво с по-малко от 1% на година. Според Евростат, през 2009 г., българската икономика е 44% от средноевропейското ниво. През 2020 г, България достига 54% от средноевропейското ниво. Ако този темп на наваксване се беше запазил, България би стигнала средноевропейско ниво след 40 години. През последните 3 години, с европейски модел на икономическа и финансова политика, България навакса още 10%. От 54% в края на 2020 г., в края на 2023, българската икономика е вече на 64% от средноевропейското ниво. Казано по друг начин, с европейския икономически модел наваксваме три пъти по-бързо. И ако запазим новия темп на наваксване, ще достигнем средноевропейското ниво след 10-12 години. Как се разпределят парите в държавата

Основната разлика между модела на „постната пица“ и европейския икономически модел е как се разпределят парите в държавата. При модела на „постната пица“ голямата част от събраните данъци отиват в малко на брой фирми и олигарси, а населението е или бедно или емигрира. Средна класа почти няма.

При европейски икономически модел събраните данъци се разпределят към голямата част от населението под формата на заплати, пенсии, средства за образование, средства за здравеопазване и публична инфраструктура. И се изгражда широка средна класа. Основният измерител как се разпределят парите в държавата е коефициентът на неравенство (GINI). Ако е 0, всички са равни, ако е 100, 1 човек получава всички средства, а другите не получават нищо. Средно за ЕС, коефициентът на неравенство е 30.

През 2009 г., коефициентът на неравенство в България е 34, доста по-висок от средноевропейския. През 2020 нараства до 40 - това е най-високото ниво на неравенство в ЕС. Такова неравенство има в Боливия, Централноафриканската Република и Камерун. От 2021 до 2023 неравенството започна да спада и в края на 2023 г., коефициентът на неравенство е 37. За период от 3 години, това е значително подобрение, но още сме много далече от средноевропейските стойности. Основните европейски политики, които помагат за намаляване на неравенството, са повишаване на доходите и по-равномерно регионално разпределение на инвестициите.

През 2022 и 2023 г. България е на първо и второ място по ръст на реалните доходи в ЕС (това е ръст на доходите като се извади инфлацията). Заплатите на българските работници и пенсиите на българските пенсионери са се увеличили значително по-бързо от инфлацията и отбелязват най-големия реален ръст в ЕС през последните 3 години. Най-новите данни на НСИ за първо тримесечие на 2024 година отчетоха ръст на заплатите от 16.8% при инфлация от 3%. Като пример, ако пенсиите бяха индексирани само с инфлацията, средната пенсия от 1 юли 2024 щеше да бъде 463 лева, а не 883 лева.