Българин с трите си деца се намира в епицентъра на зловещата трагедия в Непал. "Планината се отърси", така описа той зловещото земетресение в профила си във Фейсбук.Стоян Маринов пътува вече месец в Непал с трите си деца, които са съответно на 12, 13 и 19 г. Постовете му, в които той описва пътешествието си започват от 30 март.Ето какво е написал той в социалната мрежа.„Епицентърът е близо до Покхара, старата столица на Непал. Магнитуд над 7,5... Хижари, водачи и носачи са потресени и изненадани - за пръв път стават свидетели на такава стихия. Земята се разтресе с приглушен грохот, първо леко, даже помислих, че е ефект от падаща наблизо лавина. След което всичко така започна да подскача, че трудно можех да стоя на краката си, приклекнах.Имахме късмет, че над нас нямаше стръмни канари които да ни помелят във въртележката.След като се люляхме няколко десетки секунди, всичко свърши, за да отстъпи на грохота от падащ лед и сняг по склоновете на Лхотце. Моля се за всички катерачи, които точно в този момент подготвяха изкачването си или са били вече в Зоната на смъртта. Сред тях и мой уважаван познат – Тим Моседал.Вторият късмет бе, че преди половин час бяхме напуснали Базовия лагер на Еверест. Според непотвърдена информация лавина е засипала малка част от палатките.Трети късмет бе, че не се оказахме близко до падаща снежна маса, само я наблюдавахме от няколко десетки метра.Ако някой си мисли, че като си се отървал от лавината, всичко е наред, дълбоко се лъже! Заедно със свличането, летливият сняг се разхвърчава на всички посоки с невероятна сила и скорост.Усещаш се като във филм, в който те преследва огромна ударна вълна, но за разлика от холивудския сценарий, нямаш как да се скриеш насред глетчера.Мушнах камерата, с която снимах снежната стихия в джоба, придърпах децата пред мен, доколкото можах с гръб към ударната вълна, клекнах и замижах.Когато разяреният сняг връхлетя, изгубих повечето от сетивата си - пълни очи и нос със ситен, леден, режещ сняг, който се впиваше навсякъде.В този момент освен Господнята молитва през ума ми мина мисълта, че съм довел децата си на гибел. Моята луда кратуна, иди-дойди, но невинни и неподозиращи риска създания, чувствах, че съм ги подвел. Тотално безсилен и неспособен да ги защитя от Божия гняв.Имахме късмет и този път, снегът ни позатрупа, но след половин минута стихна така, както беше дошъл. Отръскахме се радостни и започнахме да си събираме партакешите за скоростно прибиране към хижата в Горак Шеп.Все едно бяхме попаднали на друго място, всичко засипано със сняг, пътеката отсъства, добре че водачът беше с нас.От вълнението ръцете ми завибрираха неудържимо. Най-вероятно високо кръвно или някакъв уплах на нервна основа.По пътя срещахме притеснени хорица, които идваха  да търсят липсващи членове от експедициите им.Срещахме и спасители, които ни разпитваха как сме и дали някой от нас не липсва. Много пъти съм се подигравал на непалската “организираност” и ”логистика”, но този път свалям шапка на хората планинари, които без забавяне хукват към опасните места, за да се притекат на помощ на нуждаещи се. Дори и нашият водач, макар и само с лява ръка, ни придружи до хижата и се завтече отново към базовия лагер. Силни и човечни хора! И половин година да обикалям баирите наоколо, едва ли ще стъпя на малкия пръст по издръжливост и дух на най-презрения и беден носач наоколо...Отправям молитва за всички засегнати хора от земетресението, скорошно оздравяване и възстановяване. Моля се за душите на тези, за които вече е късно!За последно Маринов пише в събота. Постът му е в 16,59 ч. В него той пише: "Положението в базовия лагер е напечено. Току-що доведоха носач със счупени ребра оттам. Хората, които го доведоха, твърдят, че още десетки ще слизат до довечера. Помолиха ни да се омитаме, за да има места за тях. Проблемът е, че вторични трусове продължават и едно такова слизане също крие рискове. Чакаме водача ни да се върне от мястото на трагедията, за да решим как и дали ще правим преход на фенерчета.”/ПИК