Черешите ще са три пъти по-евтини, а сиренето поне два, обещава нов законопроект.

Ако текстовете са действащи, то ще купуваме черешите от щанда най-много на 8-9 лв. за кг, а не за 22 лв.

Това обясни Цветан Цеков, съпредседател на Българската аграрна камара (БАК), пред „Телеграф“.

Законопроектът е на страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с име „За веригата на доставки на земеделски продукти и храни“.

Целта е да се създадат условия и справедливо да се разпределя добавената стойност (печалба) по веригата за доставки, особено за фермерите, да се постигне прозрачност между фермери, преработватели и търговци и да се подобри проследимостта на търговските практики, пише в проектодокумента.

Резултатът, който се очаква, е и цените, които потребителите плащат, да не бъдат завишавани няколко пъти. По законопроекта работят експерти от агроведомството от няколко години, но участват и представители на браншови организации в сферата на храните. Документът е качен за обществено обсъждане до 14 юли

Един от най-любопитните раздели е за надценките на изкупвачи, преработватели и крайни търговци.

Те ще бъдат прилагани към списък с храни, одобрени от Министерския съвет.

Например за мандрите максималната надценка не може да бъде повече от 20%, прекупвачът има право на до 10%, а търговецът на дребно с оборот над 20 млн. лв. може да си сложи до 20% отгоре.

Цветан Цеков обясни, че слага 7 лв. за кг от червения плод за фермера, защото в момента има огромен дефицит заради масовите измръзвания.

Той добави, че цените, които формират фермерите, са върху разходите им, а те всяка година се изчисляват на дка площ в МЗХ в зависимост от културата и сезона. „Ако имаме действащ закон за агрохранителната верига, оскъпяването не може да е повече от 30%, след като продуктът излезе от фермата.

Ситуацията в България с прозрачността се усложнява и защото ние нямаме стокова борса за плодове и зеленчуци, а най-обикновени тържища. Само ги наричаме „борси“, но те не действат като такива, както е при зърнените култури, подчерта той.

Източник на „Телеграф“ от сектора на млекопреработвателите пък обясни как се формира цената на кило краве сирене.

Приемаме, че мандрата плаща по 1 лв. за литър мляко (официалната цена в момента), въпреки че неофициално много фермери получават 60 ст. за литър. Така в 1 кг сирене влизат 7 лв. за 7 л мляко, 2 лв. са производствените разходи на кг, стават 9 лв. за опаковки - 1 лв., стават - 10 лв.

Към тази цена добавяме 20% ДДС -12 лв.

10% печалба и така стават 13,50 лв., цената, на която излиза сиренето от мандрата.

Ако добавим и 20% на крайния търговец, то тогава кило сирене с ДДС ще е към 16-17 лв. за кг от щанда.

Като илюстрация бе даден пример с цените в магазини на мандра в Северна България. Там в момента се продава кило краве сирене за 10,30 лв., овче за 14,60 лв., а половин кг масло за 13,50 лв. с включен ДДС.

Владислав Михайлов, шеф на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ), похвали текстовете в проекта, които имат за цел да предпазят от дъмпинг местните производители, както и тези, които слагат таван на средствата за промоции и реклами на търговците, които в крайна сметка товарят крайната цена, която плаща клиентът.

Той увери, че цените на суровината от големите български ферми и тези в Германия, Полша, Унгария, откъдето се внася мляко, са едни и същи.

Според него „Вече не вкарват обезмаслено мляко оттам, а сурово качествено фермерско.

Освен това мандрите предпочитат да работят с наша суровина, защото по този начин поддържат родното производство и хранителната сигурност, защото ако в един момент фермерите изчезнат, ние ще сме изцяло зависими от чужди суровини“, коментира той пред „Телеграф“.

Симеон Караколев, съпредседател на БАК, разкритикува изискването в проекта на закон половината от продуктите в магазините да имат български произход: „Това е невъзможно, ние нямаме толкова храни, с които да спазим това изискване.“

Караколев допълни, че няма достатъчно и мляко, а повечето се внася, както и останалите суровини за хранителната индустрия. „А целта на този законопроект е не сигурността на преработвателите, а на фермерите“, възмути се той.

Според него най-верният път за българските стопани е да правят кооперативи, да преработват суровините си и да ги продават директно на пазара.