Да отидеш на ресторант без празничен повод става все по-голямо изключение за българите със средни възможности. Цените в менютата още преди въвеждането на еврото скочиха до тавана, което директно прогони клиентите с ниски доходи и така кръчмите се опразниха до 2-3 заети маси през изминалата зима.

Летният сезон все пак посъживи бранша и в хубавото време народът отново се изкуши да поседне на по чаша бира и дребно предястие в заведенията с не толкова жилещи цени.

Морските кръчми обаче предизвикаха масов гняв с нахалните цифри за елементарни народни ястия, стрували жълти стотинки допреди година-две.

Прясната равносметка показва, че всички блюда във всички ресторанти в страната бележат инфлация с около 23 на сто от средата на 2024-а до юли 2026 г. 

Сега нова платформа, или наръчник за сравняване на цените по ресторантите в София, разкрива зле прикритата алчност на бранша в контекста на темата за растящите разходи за основните хранителни продукти.

Докато официално инфлацията у нас се движи около 5-5,5 на сто на годишна база, заведения в столицата надуват сумите за обяд и вечеря с над 40 на сто.

Тарикатите разчитат на психологическия ефект на по-малките цифри в евро, но все пак българите не са чак толкова наивни, за да не си направят сметката, че 10 евро са си 20 лева.

„Беше/Стана”, каквото е името на наръчника за скъпотия по бистрата и ресторантите в София, всъщност дава сравнения на конкретни ястия и техните цени от 2024-а и 2025-а и сега след въвеждането на еврото. Не че всички клиенти по кръчмите не са го усетили по джоба си, но все пак платформата дава точна и показателна информация за какви скокове в цените на заведенията става въпрос.

Цифрите по „Витошка”, например, не от вчера стряскат почти всеки, който се осмели да изпие питие или да хапне порция картофки или нещо дребно в някое от десетките бистра по търговската улица. Порцията пържени картофки на повечето места е между 9 до 11 евро, а кафе под 3 евро си е цял късмет да поръчаш.

Няколко дребни брускетки към питието пък вървят пак над 10 евро. Ако ви харесва.

Въпросният наръчник подсказва и цените на особено популярния ресторант „Щастливеца” на бул. „Витошка”, в който кебапчетата са поскъпнали с 35 на сто, десертите са с 20% нагоре, а предлаганата в заведението бутилирана вода – с наглите 40 процента при дефакто нулева инфлация за година назад от производителя. 

Доста неприятна е и равносметката за цифрите във веригата „Хепи”, която също има отлив на клиенти, макар че в петък вечер още може да се видят чакащи на опашки младежи, одрусали родителите с 20-30 евро.

Изводът в наръчника е, че салатите са дръпнали нагоре с над 40% - нещо, което се случи в повечето заведения в столицата.

Напоследък дори самите кръчмари признават, че клиентите поръчват все по-малко салати – преди най-предпочитани за мезе. Заради брутално скъпите зеленчуци, сега клиентите предпочитат да вземат направо предястие – пилешки хапки, крилца, дробчета – на цени, по-ниски от зеленчуковия микс. Както всички са наясно, дори шопската в повечето заведения върви от 10-12 евро нагоре в по-скъпите заведения, така че нормално е клиентът да иска да получи нещо по-засищащо за същата сума.

Жалкото е, че така посещаваните заведения на „Хепи” се прочуха в последните 2 години и с рязкото намаляване на грамажа на порциите, особено на храната за вкъщи по поръчка, което отблъсна много клиенти, включително редовните посетители.

Що се отнася до високия клас – гурме бистрата и ресторантите, направо избивят рибата. Например охлювите в култовото „Fake French” бистро ги предлага по бургундски с 59% нагоре в сравнение с преди година и половина. 

„Скромно”, с 25% е поскъпнала френската лучена супа, която се предлага на няколко места в София.

Кръчмарите не са пропуснали да качат и цените на хляба, пърленката и дребните добавки, за да надуят още нагоре финалната сметка.

Любимият на мнозина и доста хвален „Космос” например, е вдигнал цените на квасения хляб с 40%, което си е истинска гавра с клиентите.

Извън наръчника – почти всички заведения се изхитриха с цените на хляба, сосчетата, гарнитурите и малките добавки като люти чушки, няколко листа маруля или краставички. Една такава малка добавка на някои места стига 4-5 евро за нищожен грамаж с идеята, че клиентът няма да рови по менюто за дреболии и няма да обърне внимание, докато оглежда цените на основните ястия. Още преди месеци обаче, в някои известни заведения в центъра на София, едно препечено хлебче вървеше по 6-7 евро.    

Иначе граничещото с непрестижния район „Подуяне”, но доста хвалено ресторантче „Ракета ракия бар” до парка „Заимов”, също не си поплюва с менюто - там шкембе чорбата е скочила с 47% в сравнение с 2024-а. А кебапчетата - с 33 на сто. Цялото заведение предлага менюто си с почти 30 на сто отгоре.

Интересно е, че някои „смелчаци” сред хората на Алибегов са си позволили да не вдигат цифрите, като да сме през 1997-ма по време на хиперинфлацията. Сред добрите герои попада ресторант „Петрус” на шеф Петър Янков. Сред прегледаните 44 ястия в менюто, сравнението с цифрите 2 години назад показва, че нито едно ястие не е поскъпнало, отчита брошурата. 

Общо взето изводите са ясни и всеки си ги е направил –заведенията вдигат цените дотам, доколкото позволи клиентът. Ако има достатъчно посетители, които да плащат за ненормално надутите цифри по ресторантите, като дори не получават прясна и качествено храна, „възходът” на цените ще продължи.

Така че елементарният съвет е – дори да разполагате с необходимите средства и да не ви е проблем– не плащайте двойно и тройно за лоша услуга – малки порции, лоша храна, ненормално надути цени и кофти обслужване. Заведения колкото щеш – ако ще ходите по ресторанти, поне подбирайте по-разумно мястото.