Представители на браншови организации и асоциации в сектора на земеделието, свързани с овощарство, млекопроизводство и животновъдство, настояват за мерки, с които да се гарантира премахването на дъмпинга и достъпът им до веригите.

На кръгла маса "Цените и храните - проблеми и законодателни решения", организирана от "БСП - Обединена левица", земеделски производители настояха за таван на надценките и поискаха законови гаранции произвежданите от тях продукти да бъдат предлагани от големите търговски вериги, съобщава БТА. Въпросът за хранителната сигурност вече влезе в законопроект на левицата. В него се предлага 70 основни продукта да имат таван на надценките.

Според Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, веригите работят с надценка между 80 и 110 процента при продажбата на млечни продукти. „Изцяло подкрепяме да бъде ограничена надценката в последния етап на продажба“, заяви той.

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), смята, че задължително трябва да се обследват и премахнат лошите търговски практики. Като проблем тя отбеляза високите нива на ДДС върху храните у нас от 20%, и даде пример със съседни на България държави, където данъкът е по-нисък. Тя настоя да се ограничи влизането на нерегламентирани стоки, без да се плаща ДДС и напомни, че с „този 20 процента ДДС“ се пълни бюджетът. Милтенова също се обяви за таван на надценките.

По думите на Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди, най-потърпевши от високите цени се оказват производителите и потребителите. „Подкрепяме ви изцяло за таван на надценките и контрол, защото контрол се оказва, че има само при нас, отбеляза той. Синапов съобщи, че производителите на сурово мляко го търгуват на цена 0,80 лв. - 1,00 лв. за литър и единствената печалба е за веригите.

„Ако се въведе 30 процента надценка, тогава потребителят ще почувства около 20 процента понижаване на цените“, смята Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България и призова да се предприемат мерки, с които да се сложи край на дъмпинга.

Атанас Василев, председател на Националното сдружение на българските лозари, предложи да бъде направена българска верига, която да гарантира достъпа на българските производители, която реално да се конкурира с големите търговски вериги. По думите му, тази българска верига от магазини не трябва да работи за надценка. Втори вариант, според него, е да има възможност за кооперативно договаряне, "а не да се съберат пет-шест човека и да направят картел". Той каза още, че има случаи в които големите вериги спират да зареждат и промотират продукти, и дори изхвърлят български производители от веригите, защото разполагат с финансова сила.

„Над 80 процента от това, което се купува като българска продукция, се произвежда от производителите в Браншова камара "Плодове и зеленчуци"“, коментира председателят ѝ Цветан Цеков. Той обясни, че когато веригите обявят промоция от 50%, тя също е за сметка на производителя, тъй като с производителите се договарят по-големи количества, с продажбата на които би следвало да имат и по-голяма печалба. По думите му проблем е "извиването на ръцете" и с цените на продуктите от Полша и Нидерландия. „Ние подкрепяме задължително ценообразуване с гарантирана печалба за производителя с определен таван на надценката, обяви Цеков, който настоя да бъде гарантирано пазарното им присъствие в търговските вериги.

Мария Степанчева от Асоциацията на българските биволовъди обясни, че с високи цени и надценки веригите са убили българския производител.

Кирил Вътев, бивш министър на земеделието, заяви, че темата, която се обсъжда, е от такъв характер, че не предполага да има опозиция. "Всички партии трябва този път да се мобилизират и да работят като един. Тази ситуация, в която сме в момента, не е нова. 2012 г. бяхме в абсолютно същата ситуация. Само че тогава я нямаше реакцията на Хърватия и другите държави", припомни той. По думите му този път не трябва да се изпуска вълната, за да се подреди правилно агрохранителната верига.

"Ако земеделието и агрохранителната верига на България не станат национален приоритет, никога няма да постигнем всичко това, от което се оплакват колегите", заяви той. Няма монополи в България, има олигополи, каза още Вътев и допълни, че ценообразуването в момента е обърнато – вместо от полето към рафта, то върви обратно. С контрол на надценки и контрол на цени няма как да стане. Единственият начин е да се наложат ясни и категорични правила за доставки в агрохранителната верига“, е мнението на Вътев.