Например миньор или пилот, които са работили в условията на първа категория труд, при преизчислението ще имат 16 години и 8 месеца стаж, приравнен към трета категория.

Подобна е ситуацията и с полицаи и военни. Именно затова голяма част от хората с максимална пенсия са работили в опасни и вредни производства или пък в някоя служба от сектор „Отбрана и сигурност“.

Всеки четвърти богат пенсионер например е бивш полицай, военен или държавен служител в ДАНС или разузнаването. Експертите на НОИ обръщат внимание, че средният зачетен осигурителен стаж на пенсионерите с пенсия на „тавана“ е средно 59 г. и 6 м., от който само около 1/3 е осигурителен стаж от трета категория труд. Очаквано най-много богати пенсионери има в София – 2185, или близо половината от всички на максимална пенсия. Следват област Бургас с 412 лица и Варна с 342.

Наличието на АЕЦ „Козлодуй“ на територията й пък е причина област Враца да е на четвърто място с 312 пенсионери с максимална пенсия. Това е така, от една страна, заради високите заплати в атомната централа, а от друга – заради превръщането на стажа за работещите във вредни и опасни производства.

Над сто пенсионери с пенсия на тавана има в Пловдив (299 лица), София-област – 226, Плевен – 130, и Кюстендил – 102. Най-малко са възрастните хора с максимална пенсия в Разград (11 лица), в Силистра и Търговище (по 12 лица), и в Шумен (15 души). Таванът на пенсиите е закован на 3400 лева от октомври 2022 г. Ако такова ограничение не съществуваше, богатите пенсионери щяха да взимат средно с около 650 лева повече. Това е така, защото данните на НОИ показват, че средният действителен размер на пенсията на възрастните хора на „тавана“ е около 4048 лева. 8,5% от лицата, ощетени от ограничението, трябва да вземат в действителност над 5000 лева.

За тях прави впечатление, че те имат много висок среден индивидуален коефициент – 6,87, и също така много голяма продължителност на стажа, който се превръща в съотношение 1 към 3 г. – средно над 12 г. и 9 м. С такова съотношение се превръща стажът на миньори в подземни рудници, пилоти, водолази, както и военни, участващи в мисии с висока степен на риск. Националната агенция за приходите нанесе в информационните си системи минималния месечен размер на осигурителния доход от 1077 лв. на над 3400 самоосигуряващи се лица, подали еднократно декларации Образец №1 с код за вид осигурен 22.

Това са физически лица, избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и са декларирали минимален месечен осигурителен доход.

Не е необходимо тези самоосигуряващи се да подават още веднъж декларация за периодите след 31 март 2025 г. с новия по-висок минимален осигурителен доход от 1077 лв., тъй като от приходната агенция вече са отразили промяната в системите си.

От 1 април 2025 г. минималният месечен размер на осигурителния доход беше променен, като до 31 март 2025 г. за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители той беше 933 лв.

От началото на април до 31 декември 2025 г. задължителните месечни осигурителни вноски за тези физически лица вече се изчисляват върху 1077 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 април е 4130 лв.