Расте броят на младите длъжници, които не могат да върнат кредитите си и това е тревожна тенденция, алармират от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).  

Увеличаването на задлъжнялостта сред младите хора е тревожно. По данни от регистъра на длъжниците, поддържан от КЧСИ, към ноември 2024 г. са били образувани 120 000 изпълнителни дела срещу младежи на възраст между 18 и 30 години, като броят на тези от тях до 20 г. е 4000, до 25 г. е 36 000, а между 25 и 30 г. са 80 хил. 

Проучванията показват, че младите хора най-често задлъжняват, защото теглят кредити за почивки, покупка на модерна техника или дрехи. Има и немалко случаи, в които цялата заплата се харчи за развлечения или хaзарт, а след това липсват достатъчно средства за покриване на всекидневните нужди. Тогава вземането на заем изглежда като лесно решение, с което временно да се запълни недостигът в бюджета. 

„Проблемът възниква, когато това се превърне в повтарящ  се модел – човек редовно да харчи повече, отколкото може да си позволи и да разчита на заемни средства, за да покрива разходите си и без да е наясно как после ще изплаща същите тези заеми.  Подобно поведение често е свързано с липсата на достатъчно умения за управление на личния бюджет,  липсата на базови познания за кредитните продукти и в крайна сметка - с неосъзнаване на правните и житейските последици, които могат да настъпят при неговото неизпълнение“, коментират от Камарата на частните съдебни изпълнители. 

Бързите кредити са бърза писта към фалит, предупреждават адвокати, които се занимават с такива дела. Както „Телеграф“ писа, първите запитвания за процедурата по личен фалит в адвокатските кантори дошли именно от клиенти на фирмите за лесни заеми. Според бранша до задлъжняване често се стига, когато хората се опитват да се разполагат извън чергата си. Бързи кредити се теглят най-вече от хора в активна възраст – между 30 и 45 г., обясни шефът на асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов пред „Телеграф“. 

Клиентите са по равно мъже и жени и са предимно от по-малките населени места, включително от селата. Търсят бързи кредити основно за битови нужди – за ремонт и покупка на черна и бяла техника. Някои обаче прибягват до този тип финансиране за задоволяване на луксозни потребности от типа на екскурзии и покупка на скъпи вещи. 

Просрочените задължения набъбват тревожно, става ясно от статистиката на колекторски фирми. Средният размер на просроченото потребителско задължение нараства с 28%, достигайки 900 евро, съобщават от колекторската фирма „Мост финанс мениджмънт“. „Зад статистиката стоят различни житейски ситуации, в които дори малко задължение може да се превърне в сериозно затруднение. Високите разходи за издръжка на домакинствата оставят все по-малко възможности за редовно погасяване. В практиката си виждаме хора, които намаляват месечните вноски или удължават срока на изплащане, за да покрият текущите си разходи. Това им дава временно облекчение, но задължението остава. Затова е важно погасителният план да бъде съобразен с реалните финансови възможности“, коментира Лилия Димитрова, управляващ партньор във фирмата. 

Най-висока концентрация на длъжници се отчита в Северозападна България. Област Враца води с 37,91 длъжници на 1000 жители, следвана от Монтана и Плевен. Мъжете формират най-голям дял от длъжниците (60,91%), докато делът на жените е 39,09%. Най-голяма група е поколението X (родените между 1965 и 1980 г.) с 43,08%, следвано от милениалите (27,27%) и бейби бумърите (20,29%). Значително по-малък е делът на поколението Z – 7,22%.