Около 4 хиляди души у нас живеят с наследствени дегенерации на ретината. При всеки 4-ти над 65 г. се среща ретинално заболяване. Свързаната с възрастта макулна дегенерация е водещата причина за загуба на зрение в развития свят, диабетната ретинопатия – за загубата на зрение в трудоспособна възраст, а наследствените дегенерации на ретината са сред водещите причини за слепота сред децата и младите хора в Европа, включително в България, пише Lupa.bg

Макулната дегенерация свързана с възрастта засяга 30 млн. души в глобален мащаб и е основната причина за слепота при хора над 50-годишна възраст след катарактата и глаукомата. Заболяването започва още на 50-60 г., като в тази възрастова група нейната честота е 1%. При хората над 60 г. се среща при 15-17%. Над 70 г. всеки пети човек има някаква форма на макулна дегенерация.

„Общото между всички заболявания на ретината е, че те водят до необратима загуба на зрение, ако не бъдат диагностицирани и навреме лекувани. За част от тях и досега няма открито лечение, но съществуват такива, при които навременното лечение може да спре процеса“, обяснява пред "Труд" д-р Петя Стратиева, председател на пациентската организация „Ретина България“, по повод Световния ден на ретината, който тази година отбелязваме на 24 септември.

Коронавирусът оказа негативно влияние и върху зрението на хората – не пряко, а заради отложените прегледи при офталмолог и прекъснатото лечение. По данни на Retina International за 2021 г. 36,9% от пациентите (почти всеки трети) с макулна дегенерация свързана с възрастта, които са имали блокиране на лечението си от 8 или повече седмици заради пандемията от COVID-19, са със значителна загуба на зрение и не всички, а само 75% от тях са възвърнали зрението си до изходното ниво след подновяването на посещенията при очния лекар.

Младите хора с наследствени заболявания на ретината също са пропуснали да посетят офталмолог. Така те са в състояние на риск от по-ранна загуба на зрението си заради катаракта или глаукома.

Според д-р Стратиева проблемът освен емоционален е и чисто икономически. Колкото по-рано бъдат диагностицирани тези пациенти, толкова по-голяма е вероятността те да продължат да работят по-дълго, да останат в обществото и да не са в тежест за своите близки.

Проблем у нас е отсъствието на експертни центрове за лечение на наследствени дегенерации на ретината и съответно - липсата на механизъм за достъп до наличните за всички пациенти на територията на ЕС възможности за експертно мнение. Няма и налични алгоритми за диагностика, лечение и грижа за хората с наследствени дегенерации на ретината.

У нас липсват скринингови програми за ранно откриване на диабетна ретинопатия и макулна дегенерация свързана с възрастта. Затруднен е достъпът до генетична диагностика за хората с наследствени дегенерации, а през последните 20 години са открити над 260 гени, причинители на различни генетични заболявания на ретината, напомня д-р Стратиева.

Затова оглавяваната от нея пациентска организация „Ретина България“ подкрепя инициативата на Специализирана очна болница „Пентаграм“ да организира безплатни офталмологични прегледи за хора над 50-годишна възраст и за такива с наследствени дегенерации на ретината. Те ще се осъществяват от 26 до 30 септември, след предварително записване.