Този месец Деси Цонева направи своя дебют като ко-водеща в съботно-неделното предаване „Жените говорят” по ТВ7. Малко след това красавицата отбеляза официално в профила си във Фейсбук и пристрастието си към „България без цензура”. Преди няколко дни пък бащата на Деси – тв водещият Митко Цонев, беше прогонен от предаването „Лице в лице” по bTV. За причините, довели до тази изненадваща рокада, за своя телевизионен старт, както и за личния си живот наследничката на клана Цоневи разказва единствено пред „ШОУ”.- Деси, много изненадваща беше появата ти в „Жените говорят” - как дойде предложението?- Да, така е. Наистина не беше планувано. Обадиха ми се от ръководството на ТВ7 по времето, когато аз все още работех в „Голата истина”, проектът там даже още не беше приключил. Напуснах bTV и станах част от ТВ7.- Колко близки бяхте с баба ти Анахид Тачева?- Всъщност баба ми Анахид не ме е отглеждала, аз съм отгледана от майката на майка ми, Бог да я прости. Баба ми Анахид беше... тя е станала баба много рано, била е на 40 години, когато съм се родила. И даже си спомням, чене ми даваше много да й казвам „бабо Ани”А майка ми ми е разказвала, че когато съм я виждала на телевизора, съм казвала – баба Ани, баба Ани, а когато съм я виждала, съм се обръщала към нея с „мама Ани”. Държеше да й викаме „мама”, а не „баба”, тъй като е била още много млада.- Беше ли шок за теб отстраняването на баща ти от предаването „Лице в лице”?- Е... разбира се, но ще ти кажа, че и той самият също не е очаквал нещо подобно. Случват се и такива неща за жалост – един ден работиш дадена работа, а на другия вече не се знае какво е положението, какво може да се окаже. Но има и нещо друго – баща ми определено не съжалява за това, което се е случило. А за последните 8 години това му се случва два пъти! Първият път, когато си тръгна от „В неделя с...” - предаване, което беше абсолютен прецедент за българския ефир - той направи тогава първото по рода си толкова дълго уикенд шоу по италиански прототип. Форматът беше успешен, след което той беше малко или много отстранен от него по един или друг начин... След това баща ми създаде „Лице в лице”, което се превърна в най-успешната публицистика в българския ефир. Но... какво да ти кажа,явно са се замесили някакви други интереси в цялата работа. Тъй като нито един програмен директор не би могъл да вземе иначе такова неоправдано решение за най-рейтинговото си предаване. И то точно в период преди избори?! Първо съкратиха предаването на половин час, което категорично променя неговата концепция, с цел да го съсипят.- Още преди да бъде отстранен от предаването, помня, че баща ти се зарече, че ако съкратят предаването на половин час, сам ще напусне!- Точно така. Той самият знаеше, че ако това се случи, ще си тръгне. Без да се замисли даже. В момента той има много предложения, бих казала - съвсем нелоши, и ги обмисля. Както се казва, всяко зло за добро!- Какви са тези интереси, които изместват не за първи път телевизионния ракурс в друга посока, при това, както казваш и ти – точно преди избори? Намекваш за политическа поръчка ли?- Да! Аз даже си помислих да не би пък да има връзка с моята лична политическа ангажираност, защото аз все пак съм член на политическата партия на Николай Бареков „България без цензура” и учредител на движение и партия. За момент си помислих, че може причината да е и в това. Защото баща ми пък беше един от първите, които дадоха трибуна на Николай Бареков в ефир – нещо, което bTV категорично отричаха. Но той каза, че не е заради това. Има някакъв подзамисъл, обаче не съм аз тази, която трябва да го коментира.- Колко силна беше в твоите очи връзката между баща ти и неговия баща и твой дядо – Коста Цонев?- Голяма и доколкото знам те, когато са се разделяли с баба ми Анахид, двамата с баща ми по едно време живяха заедно. Баща ми се грижеше за леля ми Теодора - неговата по-малка сестра. Връзката между баща и син винаги е силна. Кръвта вода не става, както казват. Даже помня и до последно, докато беше болен горе, в къщата в Бистрица, след последния инсулт, баща ми ходеше често да го вижда. Чуваха се. Даже наскоро му направиха един много хубав помен – на гроба, с много цветя. Мисли за него, мъчно му е. Но това е... всеки един живот завършва със смърт, а идядо ми накрая беше получовек и това може би е най-естественият край при един такъв случай... А и той беше един толкова велик актьор – няма как да умре, той винаги остава жив в театъра, в съзнанието на публиката, навсякъде, в душите на хората.- Преди време правих интервю с Ели – последната съпруга на Коста Цонев. Когато я попитах доколко близки са били баща ти и дядо ти, тя ми даде пример за единствената ситуация, за която има спомен, че са разменили някакви по-припрени реплики – когато вас ви е ухапало едно от кучетата в двора...- Между другото, с нея не поддържаме много-много контакти след смъртта му. Чуваме се по празници и това е. А това за кучето, да... Аз бях виновна. Ухапа ме едно куче, Чопър, на двора, защото аз исках от масата да скоча върху него, да го яхна и да си играем. Обаче в този случай кучето не беше вързано, ходеше и по другите дворове. А майката на моята майка, Бог да я прости вече, беше коремен хирург и много се притесняваше да не би кучето случайно да е бясно. Да е изяло някоя мърша... И всеки ден звънеше да пита: „Как е кучето?”, „Как е кучето?”. И тогава, в този случай, баща ми и дядо ми май нещо се поскараха. Единствено в този случай. Но иначе се разбираха добре.- Как те промени твоето дете? Имаш син – Янчо Таков-трети...- Да ти кажа, покрай него малко се вдетинявам на моменти (смее се). Като си играем даже, имам чувството, че се подмладявам с 10 години! Абе, промени ме!... Ставаш по-отговорен, най-малкото. Замисляш се повече за бъдещето, повече се улавяш, че започваш да планираш разни неща.- Ето, например колежката ти в „Жените говорят” – Ива Екимова, на която се налага отрано да бъде и майка, и баща за малката си дъщеричка Дара... На теб май ти се е наложило същото, макар и в доста по-различна ситуация - заради развод...- Да, това е наистина много трудно, особено при Ива... Тъй като трябва да обясниш на едно дете, както е в нейния случай, че баща му вече го няма. В моя случай бащата все още съществува и вижда детето си... Но аз си го отглеждах сама и ми беше трудно. Затова и сега живеем с моите родители, тъй като така и средата е по-добра за детето. Иначе аз от 18-годишна живея сама. Тази година се върнах при тях, защото се оказа, че не мога да комбинирам професионалните си ангажименти с другите, чисто времево не смогвам.- И все пак бащата е също толкова важна част в живота на едно дете, колкото е и майка му...- Да, така е, но моят син се вижда с баща си. Той си го обича, разбира се. Простобаща му в момента си има и друго семейство, има малко детеНо във всеки един възможен момент се виждат. Примерно, два уикенда в месеца са заедно.- Много се пише, че баща ти е огорчен, разочарован от тази ситуация...- Да ти кажа, никак не ми се коментират отношенията с бившия ми съпруг, не за друго, а просто защото това е една тема, която искам по-скоро да забравя. И ще ти кажа и друго – не ми беше лесно да взема решението за развод, тъй като изцяло аз го взех, той не искаше. Просто не се чувствах добре. Между нас имаше абсолютно несходство в характерите. И просто в един момент прецених, че по-добре детето ни да живее само с мен, да вижда баща си отделно, отколкото постоянно да е свидетел на едни скандали и тем подобни неща. Взех правилното решение. Сега си работя, справям се, благодарна съм и на моите родители за помощта.- Как филтрираш слуховете, защото такива несъмнено е имало, има и със сигурност ще продължава да има?- През годините са се изписали какви ли не безумни неща за мен. Изобщо не им обръщам внимание. Наприме, по време на развода ми се изписаха много неприятни неща, които не граничеха с истината по никакъв начин. Тогава беше един доста тежък период за мен и това, може да се каже, че допълнително ми повлия. Но иначе не се влияя от слухове, защото знам какво съм, какво правя и какви са моите приятели.- Преди време се появи дори информация, че си употребявала наркотици – забелязала съм обаче, че това с дрогата рядко подминава популярните личности...- Няма такова нещо. Просто може би понеженощният живот на София е пълен с алкохол и с наркотици и какви ли не поквари... Смея да твърдя, че не употребявам никакви наркотици, освен някой път по едно успокоително – валериан, когато съм тичала след детето. Все пак един човек, който гради кариера, гледа дете, няма как да си позволи подобно нещо. Не съдя никого – всеки има право да прави каквото пожелае за собствения си живот, просто аз не бих си го позволила./БЛИЦ