22 операции изтърпяло детенце на пет години от Перник.

То е родено с увреждания, каза майка му на среща с Калина Крумова и Даниела Колева от социалната платформа на „България без цензура”  „Евромайки”.  Родителки на малчугани с увреждания разказаха пред двете дами за неволите си.

 „Ако нямаш пари – обричаш детето си. Една клапа струва 3 000 лева, а държавата не поема нито стотинка от този разход. Нужен е механизъм, който при доказана невъзможност за плащане от родителите, то да се поеме от бюджета или от специални фондове”, настоя майката.

В болниците тя е ставала свидетел на родители, които не могат да оперират детето си, защото нямат толкова средства. Това не бива да се случва, нечовешко е, заклейми държавната ни политика жената.

„Проблемите ни започват с това дали има асансьор във входа и продължават и навън с разбитите тротоари”, разказаха майките. Те пресметнаха, че държавата им дава право едва на 1 200 лева на три години за консумативи за децата. 486 лева се отпускат за инвалидна количка, а това е най-евтиния вариант, без колани, който не може да се ползва за малчугани. По-добрите струват над 1 200 лева, а държавата не ти разрешава да харчиш цялата тригодишна помощ само за това. Стига се дотам, че се търсят фактури за дюшеци и други по-малко нужни неща, за да се покрие част от сумата.

Липсата на осигурена рехабилитация също е посочена като един от най-сериозните проблеми на децата с увреждания. В Перник няма център за рехабилитация. Всички услуги са направени само на книга. Има социален работник в дневния център, който гледа децата. Той се грижи да са нахранени, да са сухи и да се върнат вечер здрави, но няма специалисти, който да го рехабилитира. Търсят се такива на частно, на които се плаща. А сумите са непосилни. Отгоре на всичко в този дневен център се събира членски внос, който е напълно незаконен.

Йоана Томова е минала на платен курс по рехабилитация, за да помага на близнаците си, които са болни от церебрална парализа. Заболели са, защото е имал само един кувьоз в родилното и са слагали там бебета едно по едно, а са се родили в 6-тия месец. Заради кислороден глад се разболяват. Майката им помагала две години, после наела частен рехабилитатор. 20 лева на час при 4 часа седмично струвала услугата преди години. Сега е 25 лева една процедура. Цената е непосилна, защото рехабилитацията е нужна всеки ден. Дори не е цял час, а само 50 минути. Усложнява се състоянието на децата, категорични са майките.

„Принуждават ни да просим, срам ме е!  Така направиха законите, че децата ни имат право на 7 дни на година безплатна рехабилитация. Нужни са прости промени, които да направят животa ни по-лек”, твърдят те.

Родителките поискаха да се премахне ТЕЛК за децата, които не се подобряват.  Необходими били промени и в закона за личен асистент.

„Възмутени сме от ресурсните учители, недостатъчно се работи с децата с увреждания. Тези деца имат нужда от обучение и по музика, по рисуване. Трябва да има индивидуални програми за децата с увреждания. Не да се отделят от класовете, а да се работи с тях на групи”, изредиха нескончаемите недомислици на държавата и политиците майките.