дна от най-значимите фигури в българския футбол Димитъp Пeнев вдига на 12 юли наздравица за своята 80-годишнина.

Какво и да се напише за многобройните му успехи като играч и треньор с ЦСКА и националния отбор все ще е недостатъчно. В изминалите дотук години Пeнев има с какво да се гордее, постигнал е много. И е заслужил най-високата оценка – любовта и уважението на няколко признателни поколения, пише Телеграф 

Началото

Роден е в граничещото със столицата село Мировяне, откъдето тръгва и един от прякорите му. Истинската му рождена дата е 10 юли, но родителите му го записват два дни по-късно и по документи се води роден на 12-и. Стадионът в кв. „Надежда“ е най-близо до родното му място и първото запознанство с футболната топка е именно там. С екипа на Локомотив още 17-годишен е в първия състав и в сезон 1962/63 започва да играе в А група. През следващия сезон вече е основен централен защитник на „железничарите“ с 28 мача, бележи 1 гол и става шампион.

В ЦСКА

През лятото на 1964 г. Пeнев вече е в ЦСКА и 13 сезона е основен стълб в защитата на „армейците“ и със 7 шампионски титли и 5 купи на България. Равносметката му е 329 мача в А група и 24 попадения. На 3-то място е във вечната ранглиста на клубa по участия в елитното първенство. Има на сметката си също 39 мача и 1 гол в евротурнирите. През сезон 1966/67 с ЦСКА достига до полуфинал в КЕШ. Именно през този сезон бележи и единствения си европейски гол. На 28 септември 1966 г. вкарва едно от попаденията за успеха с 3:1 срещу гръцкия Олимпиакос.

Национал

С неизменния №6 на гърба си Пeнев дебютира за националния отбор на 18-годишна възраст, още като локомотивец. Дебютът е на 18 март 1964 г. в контрола срещу Югославия (0:1). Национал е в продължение на 13 години, в които записва общо 90 мача и вкарва 2 гола. Пената участва на три световни първенства – Англия`66, Мексико`70 и Германия`74, като играе във всички 9 мача на България. От 1971 до 1974 г. в 15 мача е капитан на националния отбор. 

Треньор

Завършва висшата треньорска школа във ВИФ „Георги Димитров“ и през 1977 г. е наставник на втородивизионния Димитровград. Води отбора два сезона в Южната Б група. През 1979 г. влиза в щаба на Аспарух Никодимов в ЦСКА като помощник-треньор. Остава на тази позиция 4 години, през които „армейците“ са четири пъти поред шампиони, веднъж печелят купата, а достигат и до полуфинал в КЕШ през сезон 1981/82. През 1983 г. Пената заминава за Кувейт, където 2 години е наставник на отбора Ал Ярмаук. През лятото на 1985 г. се завръща в ЦСКА като помощник на Серги Йоцов, а през декември 1985 г. е назначен за старши треньор на клубa. Води отбора до август 1990 г. Под негово ръководство са спечелени три шампионски титли, три национални купи, три Купи на Съветската армия и една Суперкупа. Извежда ЦСКА до полуфинал в КНК през 1988/89 и до четвъртфинал в КЕШ през 1989/90. 

Златен период

Първо в ЦСКА, а после и в националния отбор Чичо Митко утвърждава в основния състав голямото трио в атака – Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пeнев. През 1991 г. Пeнев е назначен за селекционер на България. Водени от него, „лъвовете“ постигат най-големия успех в историята на националния отбор – четвърто място и бронзови медали на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Две години по-късно за първи път отборът се класира и на финали на европейско първенство. През 1997 г. Пeнев застава начело на Ал Насър от Саудитска Арабия, а през пролетта на 1998 г. води Спартак (Вн). На 23 май 1998 г. се завръща в ЦСКА. Под негово ръководство като основни играчи в състава се налагат Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитъp Бербатов. Извежда отбора до Купата на България през 1998/99. 

Отличия

Димитъp Пeнев е обявен с пълно основание за треньор №1 на ХХ век на България! Награден е с орден „Стара планина“ – първа степен. Почетен гражданин на София. На 19 септември 2005 г. е избран за председател на Клубa на ветераните и деятелите на ЦСКА. На 30 юли 2007 г. се завръща за няколко месеца като селекционер на националния отбор, а от януари 2008 г. е директор на младежкия и на юношеските национални отбори. След като ЦСКА е изваден от евротурнирите през лятото на 2008 г. заради финансова криза, а повечето футболисти напускат, става наставник на отбора за трети път в треньорската си кариера. Сглобява състав, който печели Суперкупата на България. Остава на поста до март 2009 г., когато е заменен от племенника си Любослав Пeнев. През 2016 г. е избран за почетен президент на ЦСКА, член на надзорния съвет и председател на УC на клубa.

Гунди

По-възрастните почитатели на футбола, независимо дали са левскари, или цесекари, си спомнят епичните, но кавалерски съперничества между Пената и Гунди. Неведнъж в свои интервюта той си е спомнял със своята неподражаема лексика: „С Аспарухов заедно сме участвали в националния отбор, заедно сме спорили за своите клубoве. Ходили сме заедно пеша до ЦУМ, до хотел „Балкан“, крили сме се, за да изпием една чаша вино или нещо от другите питиета. Всичко това е под прикритие. Гунди пиеше също по една-две бири. Повече не, не че не искаше, а просто това му доставяше удоволствие. Другите пиеха вино с разредител.“ И продължава: „Двубоите ни с Гунди бяха искрени и футболни, винаги чисти. Има доста снимки, където над половин метър съм скачал над него за висока топка. Единоборствата ни винаги бяха равностойни. Има победител, когато той ни е вкарвал голове, но нямам спомен с глава той да е бележил. Доказателства – много. В националния отбор важното беше да няма делба на клубoве, ти защитаваш целия народ, играеш под името България.“

Самият Аспарухов признава високата класа на Пeнев. Когато го питат: „Възможно ли е да бъдете опазен коректно?“, Гунди отговаря лаконично: „Да. А как, попитайте Пeнев.“ 

Прякор

Легендарният треньор, извел България до четвъртото място на Мондиал 1994, коментира дали прякорът му Стратега от Мировяне го обижда: „Прякорът не ме обижда – заради спомените от баща ми. В Мировяне имаше мачове от А група. От 5-6-годишен съм на стадиона, наследил съм футболния занаят на баща ми. Той също е бил футболист. С чичо ми от деца са играли в Локомотив.“

Батето

Приживе фамозният шеф на футболният съюз Иван Славков – Батето, споделя в интервю, което е актуално и днес: „С Пената съм много близък, много малко време бяхме намръщени с него. Защо Пената имаше успехи? Защото в българския футбол нямаше чужденци. Той имаше за всеки пост по четирима българи. А сега сбиртокът от чужденци, които вършеят из нашите терени, не оставя място за това, което и Варна, и София, и Бургас, и който и да е град – Благоевград, Видин, Русе, дадоха на българския футбол. Няма ги.“

Разбор

Един от най-често споделяните моменти, свързани с Пeнев, е от разбора в съблекалнята преди великия мач с Франция на „Парк де Пренс“ през 1993 г.: „Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (тоест Златко Янков – б.р.), ти ще си с Кантона.“ Опонират му: „Ама те са един и същ човек!“. „Тогава двамата ще се разберете някак си...“. Стоичков избухва в смях: „Пена, Кантона играе с №11, говориш за един и същ футболист!“ Треньорът си повдига леко очилата и „застрелва“ с поглед Ицо: „Не ми кудкудякай, щото ти няма да решиш мача. Я Любчето (Любослав Пeнев – б.р.), я Емил (Костадинов – б.р.) ще го реши!“ Както и става. След историческата победа с 2:1 Пената вече е известен и с оракулските си способности.

Случки

Пишещият тези редове съхранява два лични спомена за Пeнев. Участникът в САЩ`94 Иво Андонов му открехва случка от съблекалнята: „Преди мача с Аржентина Чичо Митко ни прави разбор с тебешир на дъска: „Ако Марадона тръгне отляво, ще го парира Данчо (Лечков – б.р.), ако пък кривне вдясно Краси (Балъков – б.р.) или Хубчев, ще го прихващате вие...“. Обажда се обаче Иво Андонов: „Ама Марадона ще играе ли? Нали от сутринта се гърми по телевизиите, че Марадона е наказан и няма да играе?!“. „Ей, вярно, бе!“ – чука се по главата Стратега.

Друг весел случай с националния отбор е от мача с Албания в София през октомври 1995 г. за европейско първенство. Сценката се разиграва на метри пред очите на автора в качеството му на фоторепортер, отразяващ събитието. На България са необходими поне два гола, за да се класира за финалната фаза в Англия. Още в началото Лечков бележи, но после играта се „закучва“. До началото на второто полувреме Емил Костадинов не може да отиграе нито една топка. Излиза да загрява Наско Сираков, за да го смени, после застава на тъч линията в центъра. Чичо Митко подвиква: „Емоо, Емоо...“, и му прави с ръце знака за смяна. От терена Костадинов го поглежда изпод вежди и маха троснато с ръка, сякаш му казва: „Гледай си работата...“ Пената търси подкрепа от Стоичков: „Ицо, Ицооо...“, но Камата се прави, че не е чул. Тогава идват двете минути на Емил Костадинов. В две последователни атаки той вкарва два гола и резултатът набъбва на 3:0 за България. Да, ама Сираков продължава да е на тъч линията и съдията се чуди какво да прави. Още не бяха влезли в употреба вдигането на номерата от четвъртия съдия. Тогава, в еуфорията от третия гол, Данчо Лечков спасява Сираков от конфузната ситуация. Намигайки на нас, снимащите, и на публиката, той напуска терена, подтичвайки в тръст към Сираков, като му стиска ръката. Под овациите и веселия смях на препълнения национален стадион Лечков се самосмени! Пената се хваща за главата, а съдията отчита смяната като редовна.

Семейство

Където и да пътува, Пeнев винаги се връща при сплотеното си прекрасно семейство – съпругата Надежда, дъщерята Екатерина, двете внучки Димитра и Надя и правнучка Никол. Жена му избира ролята на домакиня още през далечната 1967 г., когато е сватбата й с Димитъp в родното село на младоженеца Мировяне. Двамата се запознават година по-рано в Хасково – 21-годишният футболист е на лагер в града с националния тим, където се подготвят за световните финали в Англия. Една вечер Митко и партньорът му в защитата на „червените“ и в националния отбор Борис Гаганелов случайно минават през цирка, гостуващ в Хасково. Те веднага забелязват две красиви момичета, които участват в представленията. Запознават се с близначките Надежда и Вера – така се раждат две семейства – Пeневи и Гаганелови.

Култови изказвания

Пената оставя и много култови изказвания. Ето някои, придобили огромна популярност.

„Испанците от Атлетико се опасни! Особено онова, къдравото, Киков (Кико – б.р.). Имат и бразилче – Жмуньо (Жуниньо – б.р.), който направо скрива топката. Лулчев, не ми се прозявай, щото оня дингил – къдравото, ти ще го пазиш. Да видим ставаш ли за юнак и за златна ябълка, или змеят ще те изяде. (Преди сблъсъка на ЦСКА с Атлетико (М) за Купата на УЕФА, 1998 г.)

„Знам ги много добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка. (Така е разузнал съперника Аржентина преди срещата ни с тях в САЩ.)

„Момчета, днес ще играем по системата 4-4-3.“ След като му е направена забележка, че така играчите стават 12, Пената отвръща: „Абе сега ще играем или ще броим?“

„Задръстването е голямо, отбий в лоялното платно.“ (Напътства шофьора на автобуса, който вози отбора по „Цариградско шосе“.)

„Теренът беше малко неудобен, въпреки че е зелен отгоре.“

След 1:2 от Италия на полуфинала на САЩ`94 Пената прави разбор. И за пореден път бърка името на Златко Янков: „Златков, що така му даваше на Баджо да прави каквото си поиска с топката? Да не ти е баджанак?!“