Близо осем месеца след като левът отстъпи място на еврото, въпросът дали новата валута е довела до по-високи цени продължава да разделя потребителите. В социалните мрежи не липсват снимки на етикети „преди и след“, а отделни продукти често се дават като доказателство, че цените са скочили веднага след 1 януари. Какво обаче показват реалните данни?

Проверка на официалната статистика, наблюдението на КНСБ и цените в портала на Комисията за защита на потребителите „Колко струва“ показва значително по-сложна картина. Има стоки, които са поскъпнали, други са запазили приблизително същата цена, а при трети в момента могат да бъдат открити оферти под нивата от края на 2025 г. Това обаче не означава нито че еврото е „вдигнало всичко“, нито че храните като цяло са поевтинели. 

България прие еврото на 1 януари 2026 г. по окончателен курс от 1,95583 лева за едно евро. Това означава, че цена от 1,49 лева например се превалутира на около 0,76 евро. При самото превалутиране търговците нямат право да използват друг курс или да го съкращават, а сумата се закръгля до втория знак след десетичната запетая по математическото правило.

Един от най-надеждните ориентири за непосредствения ефект около смяната на валутата идва от КНСБ. От средата на 2025 г. синдикатът следи всеки месец 21 позиции от малката потребителска кошница в над 600 търговски обекта в 81 общини. През декември 2025 г. стойността на тази кошница е 101 лева, а през януари 2026 г. – 58,80 евро. 

При основните трайни храни движението в първия месец е още по-ограничено. Брашното тип 500 остава 1,08 евро за килограм. „Добруджа“ се покачва от 1,40 на 1,41 евро за килограм, българският бял ориз поевтинява с един цент – от 2,66 на 2,65 евро. Цялото пиле се увеличава от 4,49 на 4,55 евро за килограм, свинският бут – от 6,44 на 6,46 евро, прясното мляко – от 1,84 на 1,85 евро, а олиото – от 2,02 на 2,04 евро. Кравето сирене дори отбелязва минимално понижение – от 10,05 на 10,04 евро. 

По-сериозни движения има при други продукти. Доматите скачат с 15,2% през януари, картофите – с 6,5%, кафето за из път – с 5,8%, минералната вода – с 5,6%, а краставиците – с 5,5%. Именно тези стойности показват и големия проблем при опита всяко поскъпване след Нова година да бъде обяснено с еврото: част от храните имат силно изразена сезонност. 

С течение на годината обаче натискът върху бюджета се натрупва. През юни малката кошница на КНСБ вече достига 61,82 евро – с 6,5% повече от декември и с 8,9% повече спрямо година по-рано. КНСБ отчита сериозно годишно увеличение при краставиците, доматите, пилешкото и хляба, както и големи разлики между цените на едро и тези, които стигат до потребителя. 

Официалната статистика също потвърждава, че животът през 2026 г. е поскъпнал, но далеч не със стойностите, които понякога се внушават чрез единични снимки от магазините. По данни на НСИ през юли общото равнище на потребителските цени е с 3,7% над това от декември 2025 г. Годишната инфлация достига 4,5%. Окончателна статистика за август все още няма – тя ще бъде публикувана през септември. 

Но точно тук сравнението може да подведе. Порталът на КЗП не публикува „средната цена в магазина“, а най-ниската цена на съответната продуктова категория. Това означава, че намаление или собствена марка може да свали наблюдаваната стойност чувствително. Освен това не във всички категории се вижда конкретната марка и точният грамаж. Следователно подобна проверка отговаря на въпроса „колко евтино мога да намеря продукта днес“, а не на въпроса „с колко е поскъпнала средната му цена в България“. 

Добър пример за този капан се появи още в първите дни на януари. В социалните мрежи беше разпространена снимка на франзела, която на 31 декември струвала 0,89 лева, а след въвеждането на еврото – 1,19 лева, което беше представено като скок от 33%. Проверка установява, че първата цена е била промоционална до 31 декември, а 1,19 лева е редовната цена на продукта още преди намалението.

Именно затова най-точният извод осем месеца след смяната на валутата е, че България има инфлация, но тя не е равнозначна на „ефект евро“. Цените като цяло са по-високи спрямо края на 2025 г.; малката кошница на КНСБ е поскъпнала по-силно от общия индекс на НСИ, а при някои конкретни храни увеличението е значително. В същото време няма статистически доказателства, че основните хранителни стоки са претърпели масов ценови скок непосредствено при замяната на лева с еврото. 

До сходен извод стига и Европейската централна банка. В анализ от април институцията определя ценовия ефект от преминаването на България към еврото като ограничен и в голяма степен еднократен, като отчита, че част от ценовите корекции са започнали още преди 1 януари. 

За българското домакинство обаче дори ръст от няколко процента се усеща силно. Според КНСБ около 30% от дохода на домакинствата у нас отива за храна при приблизително 16% средно за ЕС. Когато толкова голяма част от семейния бюджет е насочена към ежедневни покупки, всяко увеличение на хляба, месото, плодовете или зеленчуците се вижда почти веднага в портфейла. 

Затова и въпросът осем месеца след еврото не е дали „всичко е станало двойно по-скъпо“ – данните не показват това. По-важният въпрос е кои разходи растат по-бързо от доходите и дали потребителят има достатъчно възможности да сравнява цените. А именно там ежедневната сметка може да се окаже много по-показателна от символа върху банкнотата. /Източник: Дарик