Едно от последните проучвания шокира с откритието, че над 3600 химични вещества, съдържащи се в опаковки и материали за обработка на храни, навлизат в човешкия организъм. Тези вещества могат да бъдат открити в кръвта, косата, урината, дори и в кърмата.

Големият въпрос е - какви са тези вещества и как те влияят на здравето ни? Когато храната влиза в контакт с пластмасови опаковки, шишета или други материали, някои от химикалите, използвани за тяхното производство, се прехвърлят върху храната. Примерите за това са множество: опаковки за месо, пластмасови бутилки, в които се съхраняват напитки, и дори кутиите за съхранение на остатъци от храна в ресторантите. Оказва се, че тези материали не са толкова безвредни, колкото изглеждат, пише dir.bg.

Според изследванията, от 14 000 известни химикала, използвани в хранителните опаковки, около 25% (или 3,601) са били открити в човешкото тяло. Някои от тях са: Метали, като алуминий, летливи органични съединения, PFAS - известни като "вечни химикали", които се натрупват в околната среда и тялото ни, както и фталати, които нарушават ендокринната система и могат да повлияят на хормоналния баланс.

Някои от тези вещества имат потенциала да предизвикат сериозни здравословни проблеми. Например, PFAS(пер- и полифлуороалкилни вещества) са химикали, които не се разграждат в организма и са свързани с множество заболявания, включително рак, увреждания на имунната система и репродуктивни проблеми. Други, като фталатите, могат да нарушат нормалната функция на хормоните в тялото, което може да доведе до проблеми с плодовитостта, метаболитни заболявания и дори различни форми на рак. Според учените около 100 от тези химикали се считат за особено опасни за човешкото здраве.

Количеството на химикалите, които се считат за потенциално опасни, зависи от конкретните вещества и тяхната токсичност. Изследванията показват, че около 80 от откритите 3,600 химикала в опаковките за храни са категоризирани "с висока степен на опасност" за човешкото здраве.

Сред тях са фталатите и бисфенолите, които се свързват с ракови заболявания, хормонални смущения и метаболитни проблеми. Това означава, че дори малки количества от тези химикали, ако се натрупват с времето, могат да имат сериозни дългосрочни ефекти върху здравето.

Температурата, времето и вида на храната могат да ускорят този процес - например, киселите или мазните храни са по-склонни да абсорбират повече химикали от опаковките.

Опаковките, които вероятно съдържат тези вещества са пластмасови бутилки, целофаново фолио, пластмасови контейнери, предназначени за топли или мазни храни, метални консерви, прибори за еднократна употреба и др.

Опаковки, които обикновено НЕ съдържат фталати и бисфеноли са стъклени съдове и бутилки, съдове за съхранение от неръждаема стомана и биоразградими и екологични опаковки, които са сертифицирани като безопасни за контакт с храни (някои видове картон и хартия).

Важно е да се отбележи, че много производители и регулаторни органи, като Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) и FDA в САЩ, работят за ограничаване на употребата на тези опасни вещества. Например, BPA е забранен в някои страни за производство на бебешки бутилки и други продукти за деца. В продуктите, включително и в България, това е обозначено на самите опаковки.