Гласът на България е безработен.   Въпреки таланта и дипломата си от Музикалната академия, Ивайло Донков досега не е успял да си намери работа. Има участия от време на време, но единственият му постоянен ангажимент е към католически хор, в който изпълнява барокова музика. Въпреки всичко 27-годишното момче не се отказва и продължава напред, макар и с на пръв поглед бавни стъпки. Сега то разчита да изгради връзки по време на обучението си в Бостън, което му подариха от шоуто. Мощно рамо обеща да му даде и Миро - неговият треньор в "Гласът на България".Ивайло губи зрението си още като новороден. Раждането му е преждевременно и затова го поставят в кувьоз. „Както повечето ми „колеги" по съдба, съм сляп вследствие на кувьоз. Доскоро това беше тайна, после реших, че няма нужда да го крия", споделя младият певец.Той е роден във Варна и учи в специализираното училище за незрящи в крайморския град. Там развива таланта си. Още като второкласник започва да пее със съучениците си, дори си правят собствена група, която наричат „Лъч и песни". Любимата му песен от онзи период е „Светът е за двама" на Орлин Горанов. След като завършва 10-и клас обаче, решава да се премести в Музикалното училище в града. Първата година там е ужасно трудна, защото сградата не е пригодена за незрящи. Налага се съучениците и преподавателите на момчето да го водят навсякъде, докато научи наизуст всички стаи и коридори. За уроците по пиано му обясняват подробно всяка нота, казват му дори с кой пръст трябва да я изсвири.Въпреки трудностите момчето не само че завършва школото, но и се мести в София, за да учи в Музикалната академия. В столицата се повтаря кошмарът му от средното училище, но и тук Ивайло излиза победител - свиква с новия град, дипломира се и продължава пътя си напред и нагоре./Vsekiden.com