27% от българите не могат да поддържат адекватна топлина в домовете си, показват данните на Евростат. По този показател България е на челно място в ЕС. Средното за общността е 8 на сто, сочат данните на общностната статистика за миналата година, публикувани вчера.

Проблеми при отоплението изпитват още и 23% от литовците, 21% от гражданите на Кипър и по 17% за живеещите в Гърция и Португалия. На обратния полюс са Австрия, Финландия, Чехия и Нидерландия, където под 2% от населението не може да поддържа адекватна топлина в домовете си. В тази група са още и Норвегия и Швейцария. Спрямо 2019 година има спад на българите, които не могат да си позволят адекватно отопление на домовете. Тогава малко над 30% от тях са били в това положение. Но пък средно за общността се отчита ръст - през 2019 година 6,9% от хората не са могли да отоплят дома си. Въпреки че България си остава на челно място в тази негативна класация, нещата съществено се подобряват. През 2010 година например над 66% от хората у нас не са били в състояние да осигурят адекватни температури в дома си. През 2015 г. делът на хората в България, които не могат да си позволят да отопляват жилищата си подходящо, пада под 40% и оттогава се понижава с по няколко процентни пункта всяка година.По този показател сме заедно с Гърция, Португалия и Кипър.

В Германия, смятана за основен спонсор на Евросъюза, около 8 на сто от хората не могат да си позволят през зимата адекватно отопление. В северната ни съседка Румъния, Италия и Испания този дял е между 10 и 12 процента. Между 4 и 8 на сто от австрийците, белгийците, французите, словаците, унгарците и хърватите също може да се смятат за енергийно бедни, сочат, още последните данни на Евростат.

През този отоплителен сезон са подпомогнати над 283 хиляди домакинства, като основно помощите са за твърдо гориво - предимно дърва и въглища.

Данни от последно проучване на експерти от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) сочат, че миналата зима топлината от термопомпата е била 3 пъти по-евтина от тази на централното парно, а от климатика и печката с кюмюр и дърва струвала 2 пъти по-малко. Уредът, много популярен в скандинавските страни, обаче е подходящ за малки сгради, не и за огромните жилищни блокове, популярни у нас.

Отоплението с електрическа духалка ще ни излезе най-скъпо, когато я пускаме само денем. Най-евтин и икономичен източник на отопление и този сезон ще бъде термопомпата въздух-вода. 1 кВтч произведена с нея топлина към момента струва 5,3 ст. Същото количество енергия, добита от висок клас климатик, който също е вид термопомпа, струва 7 стотинки. Топлото с вносни черни въглища е на трето място по евтиния и струва по 7,7 стотинки на кВтч.

Ползваме ли дърва, ще харчим малко повече - по 7,8 ст./кВтч. В цената е включен и транспортът на твърдото гориво. Анализът на АУЕР е наредил екопелетите на 5-о място по икономичност преди природния газ и парното. Цената им обаче доста сериозно е скочила тази година. Потребители от Северозападна България твърдят, че тон стигнал 500 лева. Експертите на агенцията за устойчиво енергийно развитие са изчислили, че с транспорта цената им е 10,1 ст./кВтч, а ако се горят в нова печка или котел - тя скача на 12,8 стотинки за киловатчас.

Загряването на жилището с природен газ също е поскъпнало и сега 1 кВтч струва 12 стотинки. Сериозното увеличение на цената на газа всеки месец го прави неизгоден. Парното, при което се очаква поскъпване с 15-20% от 1 януари, също ще затрудни битовите потребители. 1 кВтч топлинна енергия от „Топлофикация София“ струва 13,1 ст. В тази цена на полезно използваната топлинна енергия от централно топлоснабдяване не са включени разходите за общите части. С тях цената на полезната топлинна енергия нараства с още 20-25% и ще стигне 15,72 -16,38 ст./кВтч, коментираха от агенцията. Парното с радиатори и включени общи тръби и тела във входа обаче е по-евтино от котлето и печката на пропан-бутан, чиято полезна топлина струва 18,7 ст./кВтч, а когато уредът е нов и цената му е включена, като разход става 19,4 ст., твърдят експертите на АУЕР. Веднага след парното на 8-о място по ефективност е акумулиращата печка и отоплителните уреди, които ползват само нощен ток. Цената на киловатчаса при тях излиза 15 ст. Предпоследни в класацията по икономичност са уредите, които използват електроенергия само по дневната тарифа. Но въпреки че отоплението с така наречените духалки ни излиза най-солено, 1 кВтч струва 21,1 стотинки, а с нова печка - 21,6 стотинки, те са първите отоплителни уреди, които купуваме и включваме, като застудее. Най-солено според анализа на АУЕР излиза отоплението с газьол - 22,6 ст./кВтч при старо котле и 23,4 стотинки за нови уреди. Мизерните доходи карат все повече хора да се отопляват на дърва

Парното на гарсониера с 200 лв. по-висока сметка

Домакинство, което живее в едностаен апартамент, е потребило 6593 кВтч за отопление и топла вода през миналия отоплителен сезон и е платило 660 лева с ДДС според изравнителната му сметка. Ако тази зима семейството потреби същото количество енергия и използва полезната топлинна енергия без тази от общите части, неговата сметка ще бъде 863,68 лева, според анализа на АУЕР. Но ако в енергията е включена и топлина от общите части - радиаторите на стълбищните площадки, сметката за парно и топла вода за сезона ще набъбне на 1079 лева. При отопление с климатик с висок клас на ефективност и консумация на същото количество топлинна енергия - сметката за сезон 2021/2022 ще бъде 461,51 лева. Ако използва акумулираща печка или друг уред само нощем и навърти същите киловатчасове, ще получи фактури за почти 1000 лева - 988,95 лева. Но с духалка, включвана само денем, сметката ще скочи на 1391,12 лева.