Защо едно и също лечение може да помогне на един пациент с меланом, но да не даде очаквания резултат при друг? Може ли още преди началото на терапията лекарите да преценят кое лекарство има най-голям шанс да подейства? Това са някои от въпросите, които постави проф. Дирк Шадендорф – един от водещите световни специалисти в лечението на меланома, по време на IV Национален конгрес по дермато-онкология в София.

Зад тези сложни медицински термини стои нещо изключително важно за пациентите – възможността чрез изследване на определени характеристики на тумора лекарите да получат повече информация за развитието на заболяването и да изберат лечение, което е най-подходящо за конкретния човек. Част от тези биомаркери вече се използват в медицинската практика, а други са обект на активни изследвания с цел терапията да става все по-прецизна.

Участието на проф. Шадендорф бе сред акцентите на IV Национален конгрес по дермато-онкология, който започна в София и продължава до 1 ноември. Форумът събра 70 водещи български специалисти и утвърдени международни експерти от Германия, Италия, Полша и Израел, които обсъждат последните научни постижения в диагностиката и лечението на меланома и другите видове рак на кожата.

Срещаме се в един забележителен момент за нашата специалност, каза д-р Гергана Шаламанова – председател на Българската асоциация по дермато-онкология, организатор на конгреса.

“Живеем във времена на революционни промени в дермато-онкологията – промени, които доскоро изглеждаха като далечно бъдеще, а днес се превръщат в клинична реалност. Само преди три дни приключи ESMO 2026 в Мадрид – един най-мащабните и престижни световни форуми по медицинска онкология, който поднесе истински фойерверк от научни новини. И едни от най-вълнуващите бяха именно в областта на меланома”, подчерта д-р Шаламанова.

По думите ѝ персонализираната РНК ваксина, неоадювантната имунотерапия, патологичният отговор, молекулярните биомаркери, новите комбинации и възможностите за преодоляване на терапевтичната резистентност позволяват все по-прецизно и индивидуализирано лечение.

“Лекуваме не просто диагнозата, а конкретния пациент и конкретния тумор. Променя се самата логика на нашите терапевтични решения и именно тази динамика искахме да уловим в научната програма на четвъртия ни конгрес”, подчерта д-р Шаламанова.

Как се променя лечението на меланома

През последните години лечението на напреднал меланом се промени значително. Днес разполагаме с имунотерапии, които подпомагат имунната система да атакува раковите клетки, и с таргетни лекарства, които действат срещу определени промени в тумора. Една от тези промени е мутацията BRAF V600, която се среща при част от пациентите с меланом. Нейното установяване чрез молекулярно изследване вече е утвърдена практика и помага на лекарите да определят дали пациентът може да се възползва от конкретни таргетни терапии.

Голямото предизвикателство пред учените днес е да открият още по-надеждни биомаркери, чрез които да се предвиди кой пациент ще се повлияе добре от имунотерапия, при кого съществува по-висок риск от връщане на заболяването и кога е необходимо по-интензивно лечение. Значението на подобен подход се вижда и от новите научни данни, които проф. Шадендорф представи на ESMO 2026, само дни преди посещението си в България.

Друг важен въпрос, разгледан на конгреса, бе как лекарите могат да оценят ефекта от лечението, приложено преди хирургичното отстраняване на тумора. Проф. Даниела Масси от Италия, международно признат специалист по патология, показа как изследването за останали жизнеспособни ракови клетки в отстранената тъкан (т.е. доколко туморът се е повлиял от терапията) позволява на лекарите да оценят риска от повторна поява на заболяването и им помага във вземането на решения за последващото лечение.

Овладяването на нежеланите реакции от имунотерапията също беше във фокуса на научната дискусия. Проф. Марио Мандала от Италия представи редките, но потенциално сериозни усложнения от имунотерапията, когато активираната имунна система започне да атакува здрави органи и тъкани. Могат да бъдат засегнати различни системи в организма и затова внимателното проследяване на пациентите и ранното разпознаване на симптомите са съществена част от безопасното провеждане на лечението, подчерта експертът.

За пореден път гост лектор на конгреса на БАДО е проф. Майкъл Вайхентал от Германия, изпълнителен директор на Европейския меланомен регистър (EUMelaReg). Той представи актуални проекти от научната програма на регистъра, част от които – с българско участие. Вниманието на изследователите е насочено към хора с напреднал меланом и как придружаващите им заболявания, възрастта и общото им състояние могат да повлияят върху избора и резултата от терапията.

Предстоят презентациите на проф. Пьотр Рутковски и проф. Анна Чарнецка от Полша, които засягат индивидуализираната терапия при напреднал меланом с BRAF мутация и защо наличието на една и съща генетична промяна в тумора не означава, че всички пациенти трябва да получават еднакво лечение.

С голям интерес се очаква и презентацията на д-р Нетанел Ашер от Израел, който ще разгледа едно от най-сериозните предизвикателства пред лекарите – какви възможности съществуват, когато меланомът не се повлиява от имунотерапията. Въпреки значителния напредък през последните години, част от пациентите не постигат желания резултат и се нуждаят от други терапевтични решения.

Персонализирани ваксини, изкуствен интелект и нови методи за диагностика

Сред темите на тридневния конгрес са и терапевтичните ваксини срещу меланом, включително разработването на персонализирани РНК ваксини, които се превърнаха в голямата новина от ESMO 2026 в Мадрид.

“За разлика от профилактичните ваксини, които предпазват от определени заболявания, ваксината при меланом се разработва за хора с вече поставена диагноза. Идеята е имунната система да бъде подпомогната да разпознава и атакува по-ефективно туморните клетки”, каза доц. Ива Гаврилова – секретар на БАДО и главен координатор на Европейския меланомен регистър за България. Клиничното проучване в заключителната, трета фаза показва 42% намаление на риска от рецидив или смърт при добавяне на индивидуализираната ваксина към имунотерапията с pembrolizumab. “Това е огромна крачка напред и може би началото на съвсем нова глава в персонализираното лечение на онкологичните заболявания”, допълни доц. Гаврилова.

В рамките на научната програма специалистите ще обсъдят още лечението на редки кожни тумори, психологическите трудности, с които се сблъскват пациентите, както и възможностите на изкуствения интелект и новите технологии за изследване на кожата да подпомогнат ранното откриване на подозрителни образувания. Ранната диагноза остава от решаващо значение за по-добрите възможности за успешно лечение.