Дългоочакваната дипломатическа развръзка между Атина и София за връщането на тленните останки, приписвани на цар Самуил, отвори старата рана в Скопие и отприщи истинска политическа и медийна буря. Докато българските институции подготвят тържествено посрещане на реликвите след официална церемония в Солун, край Вардар царят недоумение, гняв и взаимни обвинения в национално предателство.

България и Република Северна Македония се разбраха през 2022 г., че цар Самуил е български владетел. Това е едно от малкото неща, по които двете страни постигнаха съгласие след създаването на Съвместната мултидисциплинарната експертна комисия по исторически и образователни въпроси след Договора за приятелство през 2017 г., когато двете съседни страни се съгласиха, че имат "обща история". Сега, когато Гърция ще предаде на България костите от цар Самуил, в Скопие започнаха да се отричат от това съгласие и да отправят критики към историческата комисия между двете страни. 

Сложният механизъм на реципрочна размяна на исторически ценности между България и Гърция бързо остана на заден план за македонската общественост. Там новината бе посрещната като „дипломатически шамар“, гарниран с дежурните конспиративни теории за таен българо-гръцки заговор.

Новината за костите на Самуил мигновено се превърна в бойно поле за вътрешнополитическа разправа. Управляващата ВМРО-ДПМНЕ атакува опозиционния СДСМ с директни въпроси за задкулисни договорки от миналото

Повод за острите критики станаха думите на лидера на социалдемократите Венко Филипче, че първо трябва да се гласува вписването на българите в Конституцията. От управляващата партия контрираха яростно:

"Това е доказателство за ново предателство. Венко Филипче брани българските позиции вместо македонските интереси. Основателно питаме: Има ли тайна дипломация между старите приятели Зоран Заев и Румен Радев? Какво стои зад този срив на националните позиции – поредна бизнес сделка?“

Жълто-черната медийна риторика отиде още по-далеч.

Изданието "Вечер" изригна с коментара: "Ако беше Заев, и крепостта в Охрид щеше да им даде“, като категорично обяви Самуил за "средновековен македонски владетел със столица в Охрид“

"Историци" оспорват автентичността, анализатори съжаляват за пропуснатия туризъм
В академичните среди в Скопие реакцията се раздели между пълно отричане и геополитически съжаления.

Историкът и съпредседател на сепаратистката ОМО „Илинден-Пирин“ Стойко Стойков побърза да хвърли съмнение върху самите археологически находки от базиликата „Свети Ахил“ в Малкото Преспанско езеро:

"България няма никакво правно основание да иска тези останки – нито са намерени на нейна територия, нито е потвърдено със сигурност, че са на цар Самуил. Предаването им ще се използва единствено за пропагандни цели срещу Македония."

В доста по-умерен тон анализаторът Миле Бошняковски отбеляза, че Атина и София затварят вратата за регионално сътрудничество. Според него остров „Свети Ахил“ е трябвало да се превърне в модерен тристранен музеен център между Гърция, Албания и Северна Македония, който да развива икономиката на Преспа, вместо реликвите да служат за „национално окопаване“.

Бившият кмет на Скопие Йове Кекеновски поиска отговорност от Комисията за допускането на формулировка, която би могла да доведе до подобни политически последици.

Според него с приетото определението, че държавата на Самуил „се счита от повечето съвременни исторически науки за Българската империя“, не означава, че от Скопие са се съгласили, че той е български владетел.

По думите му става въпрос за формулировка, която днес София много лесно може да превърне в просто политическо послание, че Самуил е бил български цар. ОЩЕ: Разбрахме се със Скопие за цар Самуил. Но още дебнат опасности.

Ако наследството на Самуил е „общо“, както е определила Историческата комисия, защо костите пътуват само до София? Защо окончателното им погребение е организирано като завръщане на български владетел в родината му, без видимо място за Северна Македония в цялото събитие?, пише македонската медия "Плюс инфо"

Македонската медия "Независен" поставя въпроса къде е изчезнала "общата история" с България. 

Най-голямото огорчение за медиите в РСМ остава пълната пасивност на собствената им държава. Външното министерство и правителството на Християн Мицкоски запазват пълно мълчание и отказват коментар дали въобще са правили опити да се включат в процеса.

„Липсата на глас по въпрос със символно значение не ни прави неутрални. Оставяме другите да пишат историята без нас“, пишат от MKD.mk, припомняйки, че дори постигнатите компромиси в съвместната историческа комисия — определящи Самуил като владетел на средновековното Българско царство — останаха само на хартия.

Докато Скопие потъва в дежурните вътрешни дрязги, историческият триъгълник между София, Атина и Преспа за пореден път доказва, че на Балканите миналото никога не е просто история, а първокласна геополитика.