Oткакто Гала е в отпуск, Юлиан Константинов я замества частично в „На кафе", но е все така резервиран към зрителите и не споделя нито една лична история за живота си. Останалите панелисти свободно бърборят за бившите си партньори и разводите си, за новите си половинки, но оперният певец не се изкушава да сподели дори изречение за новата си приятелка. А има защо да се изфука сегашната му любима Силвия е не само красива и елегантна, но и много успешна в професията. Тя е близо 15 години по-млада от телевизионера, който през август догодина ще стане на 60 години.

Гаджето му също не се дава на възрастта - с помощта на модерните интервенции на челото й няма една бръчка, а устните й са видимо уголемени. С красивата дама панелистът на Гала е интимен от две години. Тя работи в чуждестранна фирма като компютърен специалист на доста висока длъжност. Силвия, освен красива и реализирана в професията, е възпитана и класна жена, хвалят я нейни познати.

Преди пет години стана ясно, че водещият се е развел със съпругата си Юлия след 20 години брак и две деца.

Когато започна телевизионната му кариера, Константинов бе много по-емоционален и открит и нерядко палеше скандали в студиото. Понеже не обича да губи, се радваше бурно, когато спечели точка като капитан в "Аз обичам България“, която между 2011 и 2017 г. се излъчваше по Нова телевизия. Претенциите на Константинов стигат дотам, че той започва да се сърди, че му подбират по-безинтересни партньори и заради тях губи от отбора на другия капитан Андрей Слабаков. На оперния певец и шоумен на няколко пъти му е направена остра забележка, но той продължава с крясъците и недоволствата.

Чашата на търпение прелива и продуцентите взимат решителни мерки, освобождавайки Юлиан Константинов от задълженията му на капитан на един от отборите в шоуто и той е сменен от Иван Ласкин.

Затова сега Константинов е повече от обран и тих, макар преди години честно да си признаваше: „Винаги съм бил шумен, не съм от спокойните и уравновесени хора, не мога да стоя на едно място повече от десет минути. Едно време в дипломата ми за средно образование все имах незадоволително поведение, само края го вдигнаха на задоволително. На шефа на детска педагогическа стая му беше омръзнало да се занимава с мен. Бях преместван от няколко училища. Последно учих в спортното училище „Олимпийски надежди" заедно с всички добре облечени бизнесмени, но ме прехвърлиха хладилния техникум. Щях да ставам волейболист, дори бях капитан на „Левски“, а преди това - авиоконструктор и ловец на тигри човекоядци, докато не разбрах, че музиката ми носи най-голямо удоволствие.“