Eдна стока може да е минала през всички необходими изпитвания, да отговаря на действащите стандарти и регламенти за безопасност, но неправилна употреба да я направи опасна. На това обърна внимание основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в предаването „100% будни“ по БНТ.

Тя препоръчва при пазаруване да се следи за маркировките и предупрежденията. „Често не ги четем, а това е информация на производителя, който носи отговорност за съответствието на стоката, както и всички останали – дистрибутори, вносители при стоките от внос и търговци на дребно, и никой е може да избяга от тази отговорност. Например, производителят посочва дали дадено изделие е подходящо за деца до определена възраст, дава указания за употреба и т.н. Това също е част от безопасността на една стока.“, обясни експертът.

Борис Яначков, химик и докторант в Българска академия на науките, разказа за опасните химикали в изделията. Това най-често са вещества, които са останали от производствените процеси или са вкарани в съответните полимери за получаване на по-добри свойства. Сред тях са фталатите, оловото, и кадмият.

„Има няколко различни механизма на проникването им в детските стоки. Единият е на повърхността на съответните предмети – при докосване и игра с тях. Продуктите на повърността премиванат върху кожата и чрез абсорбция от кожата – в организма. Друг механизъм за попадането им в организма е генерираният прах от тези стоки. При играта малки частички от тяхната повърхност се отделят, натрупват се на различни повърхности и дори и да не се взаимодейства директно с дадена играчка, след известно време тези вещества да продължат да се приемат в организма.“, обясни ученият.

Габриела Руменова допълни, че наред с химическите рискове, съществуват и конструктивни. Те в повечето случаи не са видими с просто око. „Но има и проходилки с паянтови конструкции, които не са достатъчно стабилни и могат да се преобърнат. Или крeватчета с широки разстояния на решетката, които ние като родители би трябвало да можем да забележим и да предположим, че детето би могло да промуши крайник или главата си и да се стигне до заклещване и нараняване“, даде примери тя.

„Основните неща, които ни насочват към това дали дадена стока е безопасна, са етикетът и дали са налични всички знаци, че тя е одобрена за използване в Европейския съюз, например знакът СЕ. Когато липсва маркировка или предписание за играчката, трябва да имаме едно наум“, добави Борис Яначков.