Българските потребители все по-често попадат на продукти, които се продават като „сирене“, но нямат много общо с традиционния млечен продукт. Причината е в опитите на някои производители да намалят себестойността на производството си, заменяйки млякото с растителни мазнини, нишесте и добавки.

Това създава не само риск за здравето, но и заблуждава купувачите, които плащат за нещо, което не е истинско сирене.

Данните на Министерството на земеделието и храните посочват, че сме изяли почти 6000 тона фалшиво сирене само в рамките на половин година.

Най-големи количества мандрите са произвели през март - 1095 тона, и юни - 1049 тона. Все пак производството на имитиращи продукти намалява, като за половината на миналата година са продадени 6391 тона имитиращо сирене.

Какво казва законът?

По българския държавен стандарт (БДС) „сиренето“ е млечен продукт, произведен изцяло от мляко и закваска, със съдържание на мазнини и протеини, характерно за съответния вид (краве, овче, козе или биволско).

Всички други продукти с растителни мазнини трябва да бъдат обозначени ясно като „имитиращ продукт“ или „продукт с растителни мазнини“.

На какво да обърнем внимание при покупка?

Експертите съветват потребителите да внимават за следните признаци:

Етикетът: Истинското сирене трябва да съдържа само мляко, закваска, мая и сол. Ако има упоменати „растителни мазнини“, „палмово масло“, „нишесте“ или „емулатори“, продуктът не е сирене, а имитация.

Цената: Традиционното сирене има себестойност. Ако видите оферта за „бяло саламурено сирене“ на цена значително под 10 лв./кг, почти сигурно става дума за имитиращ продукт.

Вид и консистенция: Истинското сирене е плътно, може да се троши, но не се рони като тебешир и не е гумено. При нарязване трябва да има лека влажност от саламурата, но не и мазен филм по ножа.

Вкусът: Натуралното сирене има леко кисел вкус заради закваската. Ако вкусът е прекалено неутрален, мазен или изкуствено солен, това е сигнал за имитация.

Топенето: При печене или нагряване сиренето трябва да се топи и да покафенява. Имитиращите продукти често се разтичат на мазни петна или изобщо не се топят.

Здравословни рискове

Диетолози предупреждават, че системната консумация на имитиращи продукти с растителни мазнини, особено с палмово масло и хидрогенирани мазнини, може да повиши риска от сърдечносъдови заболявания и затлъстяване. Освен това потребителят остава с усещането, че приема млечни протеини и калций, а в действителност организмът му не получава тези ценни хранителни вещества.

Как да се предпазим?

Четете внимателно етикетите.

Избирайте марки, които ясно обявяват, че са по БДС.

Проверявайте сертификати и обозначения.

Купувайте от магазини с добра репутация, а не от съмнителни обекти.

Истинското сирене е част от българската трапеза и традиция. Но за да сме сигурни какво слагаме на масата си, трябва да бъдем внимателни потребители. Етикетът, вкусът, цената и консистенцията могат да ни подскажат дали пред нас стои автентичен млечен продукт или поредната имитация./Източник: Lupa.bg