Обезщетенията, които се изплащат на невиновните водачи често са в пъти по-малки от реално понесените щети. За да се реши този проблем, Наредба № 24 от 2006г. за задължителното застраховане трябва да се актуализира, смятат от Асоциация „Активни потребители“.

В асоциацията постъпват десетки сигнали от граждани срещу застрахователи, които изплащат по-малко пари при щети от пътнотранспортно произшествие по застраховка „Гражданска отговорност“. Оплакването на потребителите е, че щетите, които са нанесени на автомобила им и изплатеното от застрахователя, се разминават съществено. Въпросът е, дали това са отделни случаи или има по-генерален проблем със застраховка „Гражданска отговорност“ у нас, пише „Парите ни“?

Статистика

През 2022 г. в България са настъпили 24 930 броя ПТП с материални щети и 6609 броя ПТП с пострадали, при които са загинали 531 и са ранени 8422 души. При настъпване на имуществени и неимуществени щети, вследствие на ПТП, застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач следва да покрие вредите, причинени на невиновния участник в инцидента.

Какви са оплакванията на потребителите? Един от получените сигнали е свързан с изплащане на обезщетение, което е три пъти по-ниско от реалните вреди, които потребителят е понесъл. Става въпрос за удар в задната част на автомобила на потребителя, като вследствие на това – бронята е била повредена и е подлежала на ремонт. Потребителят не е имал никаква вина и следователно обезщетението на застрахователя трябва да е в пълна сума. Стойността за поправка на такъв детайл струва при настоящите цени около 300 лева, но въпреки това на потребителя е изплатено само 106,28 лева. При обжалване на това решение застрахователят твърди, че стриктно е спазил правилата на дружеството и е изчислил обезщетението съгласно действащата методика за ликвидация на щети, базирана на наредба № 24/08.03.2006 г. Но наистина ли е така?

Включително разбиват цените по следния начин:

- Труд за тенекеджийски операции – 8,00 лева

- Труд за демонтажно-монтажни операции 12,80 лева

- Труд за бояджийски операции – 56,48 лева

- Бои и материали – 29,00 лева

Методика

Защо застрахователят е избрал да обезщети потребителя по този начин? В Кодекса за застраховането е заставено общото положение, че застрахователят трябва да заплати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В кодекса се предвижда препращане към нарочна наредба, с която да се създаде определена методика за изчисляване на щети, когато не са представени фактури от потребителя. Тази методика изглежда е „хванала прах“, защото не отразява актуалните пазарни цени на 2023 г.

Препращане

При поглед в Наредба № 24, две неща правят впечатление. Наименованието съдържа препращане към отменения Кодекс за застраховането, а през 2014-та година всички членове на наредбата са отменени освен един:

- чл. 15, ал. 4. Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6.

В Приложение №1 към наредбата е описана методиката за изчисление на обезщетение на щети и се прилагат изчисления за минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт. Тази методика обаче не изчислява реално претърпяната вреда, защото използва данни, които не кореспондират с настоящата реалност през 2023 г. Фактът, че самото наименование на наредбата съдържа отменен законодателен акт показва, че е морално остаряла.

Вратичка

Тъй като наредба не може да противоречи на по-високостоящ нормативен акт, застрахователните дружества не следва да ползват изчислението в методиката като аргумент да изплащат по-малко от реално претърпените вреди. Това, че не са предоставени фактури, не позволява на застрахователите да присъдят минимума по наредбата, защото по този начин нарушават чл.386, ал. 2 от Кодекса за застраховане. В решение на Варненския районен съд се използва заключение на експерт, който е направил проверка на 30 сервиза, 15 сертифицирани сервиза и 15 несертифицирани, за да получи средната пазарна цена за труд и части за ремонта съобразявайки, че спорът е за ремонт на четиринадесет годишна кола. Съдът показва, че трябва да се използват методи, които да разкриват каква е средната пазарна цена за отстраняване на такъв тип повреди за съответния вид автомобил.

В решение на Софийски районен съд си проличава каква е обичайната съдебна практика. Преобладават аргументи, които потвърждават твърденията, че реалните щети трябва да бъдат обезщетени от застрахователите по пазарни цени, а не по минималните стойности залегнали в Наредба № 24 от 2006 г. Ето какво се мотивира в решението: „Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл. 4 от Наредба № 24/2006 на КФН.“

Изглежда, че тези „указания“ за изчисляване на размера на щетите по тази наредба подвеждат застрахователя да наруши Кодекса, защото сумата за обезщетение е значително занижена.

Събитие

Същият дух се споделя и в практиката на Пловдивски районен съд, като в решение на Пловдивския районен съд отново:

„При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие.“

Всъщност съдилищата в цялата страна споделят сходно становище и няма противоречива практика като цяло. Съдебната практика отново и отново показва, че обезщетението трябва да бъде въз основа на реално претърпените вреди, така че потребителите да не бъдат ощетени. Независимо какво се предвижда в наредбата, то не може да противоречи на Кодекса.

Недостъпност до правосъдие

При вреда струваща 300 лева, потребителят трябва да се бори за увеличение от 193,72 лева в съдебно производство, което ще струва поне 600-700 лева, като 400 лева е минималният адвокатски хонорар, а съдебната експертиза ще бъде между 200 и 300 лева. Потребителят носи несъразмерен риск, за да докаже, че заслужава по-високо обезщетение за претърпяната вреда. Разноските са над 3 пъти сумата, която потребителят ще получи в един съдебен процес. Това прави недостъпно правосъдието за нормалните потребители, защото рискът е прекалено голям.

Съзнателно или не, застрахователните дружества оставят потребителите в безизходица и с по-малко пари в джоба. Всъщност, множеството дела срещу застрахователните компании изглежда не ги е научило, че трябва да обезщетяват за реално претърпените вреди./Източник: Телеграф