Гергьовден

            На 6 май празнуваме Гергьовден - един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.

Празникът води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите, и с тяхното първо задояване.

Според някои автори празникът идва от тракийска древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

В народния празничен календар, култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот.

Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие.

ИСТОРИЯ НА СВЕТЕЦА

            Свети Георги е живял по времето на император Диоклециан, в края на трети век. Роден в християнско семейство в Кападокия, Мала Азия, още от малък е възпитан в христовата вяра. Когато е още малко момче, баща му е убит мъченически заради вярата си, а майка му се преселва в Палестина, където е стопанка на огромно имение.

Георги израснал красив и строен и на 20 години получава престижната за времето си военна титла „трибун“, благодарение на забележителните си качества на пълководец. Императорът лично се погрижил да го удостои с още по-висока длъжност и го направил член на държавния съвет на Римската империя, без да знае каква вяра изповядва Георги.

По онова време срещу християните имало издадени строги закони, храмовете им бивали разрушавани, книгите – изгаряни, а самите те – подлагани на нечовешки мъчения, за да се откажат от вярата си.

Убеден, че в най-скоро време смъртта ще го застигне, Георги започнал да се подготвя за нея. Раздал парите и скъпоценностите си на най-близките си приятели, освободил робите от имението си и подарил имотите си на бедните.

В началото на 4 век (годината е спорна – в различните исторически сведения се говори за 303 – най-разпространената, 305 или 306 година), Георги бил измъчван и убит заради вярата си.

Близо до гроба му се заселил змей, който опустошавал околността, владеел водите и всеки ден искал човешка жертва, за да ги пусне на хората. Когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги убил змея с копието си и така я спасил. Заради това светецът се почита като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният змей се гърчи в краката му. Чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик.

Често на икони е представен момък от Пафлагония, седнал зад седлото на св. Георги. Сюжетът отразява историческо събитие - разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г.

Свети Георги е един от най-почитаните светци у нас.

ДЕН НА ХРАБРОСТТА И ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

   Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

С указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва.

Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември - победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година.

В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да набират скорост и да се утвърждават като важен ритуал.

Сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и народът обикновено посрещат Парад на българската армия, а Глава на Българската православна църква освещава военните знамена.                                                                                                       Малко по-късно започва демонстрацията на военна техника и авиацията на площад 'Княз Александър Батенберг Първи' в центъра на София - столицата на България.

ЗА ПРАЗНИКА

            Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, тъй като бележи началото на пролетта. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още "Цветен Георги".

Името Георги означава земеделец - гео (земя) и ерго (работя). Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи", смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ НА ГЕРГЬОВДЕН

   През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.

В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво. Вярва се, че който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.

Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото. Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка.                                                                                                            

ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА

            Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. Курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъстват още печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, вино. А млечни продукти назаем да не се дават.

ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН

За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му - да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода.

В Западна България го занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва.

В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи.

В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката ¬ “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.

ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ

Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. - приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче -¬ млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите.

Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за “да е чисто житото”. Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза - да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните. Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.

            Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, теглят се на кантар. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво, добре е да е орех. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.

На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.

С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.

ОЩЕ ПОВЕРИЯ ЗА КЪСМЕТ И ЗДРАВЕ НА ГЕРГЬОВДЕН

            На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.

Съдовете се пълнят на реката с отвори, обърнати по течението. За да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лекуване на екземи или болни очи.

На кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярвя се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.

Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.

С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.

Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.

Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се намазват бузките на децата за здраве. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.

По време на храненето се извършват интересни обредни практики.

В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост.

Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. На места в Западна България палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

Според нар. вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните.

В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (ЛАДУВАНЕ).

На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Георги традиционно е схващан като владетел на пролетните валежи и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), защитник на земеделците и на овчарите и стадата.

В навечерието на празника Гергьовден в Западна България млади момичета изпълняват ритуала “Топене на китките”. Прави се за сбъдване на най-съкровените желания и мечти.

В кърмата на животните се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка.

Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания.

На общата трапеза се извършва ритуално "събличане" на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските накити и я забражда с обикновена или копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните обувки и ги заменя с обикновени.

Младите двойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг като него, невястата да е плодовита, овцете да дават мляко.

Играе се "ляво", или "куцо", хоро, водено от невяста кърмачка, именничка.

Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод.

На Гергьовден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там, където има заровено имане, то "играе" със син пламък.

Ако успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка.

Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото.

От Гергьовден започват продаването и клането на агнета и ярета, доенето на овце и кози, правенето на сирене. Търговците се уговарят с производителите.

Хората вярват, че Свети Георги е уловил дори ламята в Троя. С това накарал троянския цар да повярва в Христос. Ламите като символ на езическото или греха са победени от Разпятието и една от функциите на светеца е именно змееборството. Така го изобразяват иконите – свети Георги Змееборец, заедно със свети Илия и свети Тодор. Въпреки религиозните асоциации, култът към този светец е много по-древен и се свързва с ТРАКИЙСКИЯ КОННИК.

Свети Георги и свети Илия си приличат по много неща – те отключват Небето и Земята, преследват да убият ламя, разполагат с плодородието, пускат дъжд и роса.

Свети Георги е покровител на домашните животни. С него се свързва и плодородието по полето. Когато неговата сестра Рани Поле е казала, че семената през зимата са изгнили, а засятото през пролетта не е поникнало, той се пуснал от хорото, отишъл на полето, дожаляло му за хората, та отключил Небето, поръсил земята със „ситна роса“, „зимницата пораснала, а пролетницата поникнала“.

Да се получи благословия от светец като св. Георги – това значи всичко да се отрупа с плод и берекет. Къпината той благословил „от дъно да я късат и с връх да се хване“, светецът благословил също Явора и Маслината. В култа към този светец, както и към побратима му Димитър, има белези като към култ към древно тракийско божество.

Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти - той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието.

Гергьовден в Гърция, Сърбия и другаде

Както вече споменахме, България е единствената страна на Балканския полуостров, в която Гергьовден се отбелязва на 6 май.

В Гърция, Сърбия и останалите държави датата е 23 април – датата, на която Свети великомъченик Георги е загинал за вярата си.

В Гърция светецът е на особено голяма почит, а името Георги е най-предпочитаното. Там също празникът е и ден на военните и армията, още сутринта се отслужва тържествена литургия, която събира миряните.

Много от гърците са убедени, че Свети Георги ги закриля, а местната традиция е хората да обикалят с иконата му брега на морето. Прави се курбан за здраве и в църквата се носи погача.

Любопитното е, че до 1916 година у нас Гергьовден също се е отбелязвал на 23 април. През 1916 година в България е въведен Григорианският календар и до 1968 година празникът се отбелязва на 6 май (който по време на тоталитарния режим е Празник на овчаря).

От 1969 година до 1976 денят на Свети Георги отново е преместен на 23 април, за да се върне на 6 май от 1977 година до днес, след решение на тогавашната партийна власт.

Днес ритуалите свързани с Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока.

Този документ е създаден в изпълнение на Договор № BG05M9OP001-4.001-0163-С01 „Походът на обичаите. Създаване на заетост, предприемачество и иновативни предприятия чрез въвеждане на иновативни форми на подкрепа, производство, маркетинг разпространение на местните самобитни културно – фолклорни традиции и обичай и местните продукти, свързани с тях в община Земен“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР“ 2014-2020 ,процедура BG05M9OP001-4.001 “Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“ съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд