Над 40% от вододайните зони у нас не са обявени за такива и там свободно може да се сече гората. И това на фона на все по-изчезващата вода в България и зачестяващите водни режими.
"Следващите 2-3 седмици не се очакват сериозни валежи, това ще доведе до задълбочаване на проблемите. Най-първото действие, което трябва да се направи, е да се създаде база данни с актуалното състояние и да имаме пълната картина на водните ресурси, за да можем да реагираме адекватно", коментира климатологът Георги Стефанов в ефира на "България сутрин".

Климатологът посочи и голям проблем - липсата на ефективна координация и комуникация между отделните министерства, които отговарят за водните ресурси.

"Имаше добър проект за 20 млн. лв., глупаво беше политическото решение да отпадне. Той целеше на унифицира потоците на водата откъде идват, кои сектори имат най-голяма нужда, да се намалят загубите и кражбите."

Пред Bulgaria ON AIR климатологът призова за спешно създаване на байпасни зони - когато една река пресъхне, да има план Б за водоизточник, защото "сега при криза с водата и суша виждаме водоноските".

София е постигнала най-голямо намаляване на водните загуби - от 60% са паднали на под 40%.

"Средноевропейските загуби в ЕС са 20-30%, ние имаме поне двойно по-високи загуби. Дружествата отчитат загуби като много от тях не са заради лошата инфраструктура, а заради незаконни водохващания, които са под земята и не могат да се установят лесно", каза Георги Стефанов.

Климатологът посочи също, че проблемите с климата ще се задълбочават и страната ни трябва да се съобразява с това. С годините намалят общите валежи у нас и в региона.

"Те се концентрират в по-кратки периоди на изваляване, наводнение и бързо оттичане на водата. Имаме намален снеговалеж и период на задържане. Колкото по-бавно се топи снегът, толкова повече имаме вода. С покачването на температурите с градус и половина влизаме във воден дефицит, какъвто има в Гърция", заяви Стефанов. /Източник: Днес.бг