Известният ловешки клошар Иван Хитов, който бе един от наследниците на $ 1 млн., е починал на 11 август, научи “24 часа” от източник от държавната психиатрична болница в града. Когато съселяните на Хитов от ловешкото село Казачево разбраха, че той вече е милионер, се радваха заедно с него.  На 53 г. той угаснал след продължило около месец лечение на тежък алкохолизъм. От залежаването развил и бронхопневмония - постоянно поддържал температура. По време на престоя си в болницата бил настанен във ВИП стая - обгрижвали го като заможен човек, в какъвто се превърнал преди 3-4 месеца, съобщава „24 часа“.

Иван се прочу след разкритието на вестника през 2013 г., че 48 българи наследяват 1 321 293 долара и 1 цент. Толкова оставили сестрите с български корени Ан и Мери Петроф. Родителите им Неда и Атанас Петрови били от ловешкото с. Казачево. Първа през 2009 г. починала Ан, а през 2011 г. на 97 г. я последвала и Мери. От 14 юни 2012 г. общото им състояние се съхранявало в американската банка “Колинсвил”.

И за наследството, и за чековете клошарят научи от вестника. Той живееше в изоставена вила до зоопарка в Ловеч заедно с 10 кучета и котарака Иванчо. Беше най-атрактивен от наследниците и с най-интересна съдба. Макар и дипломиран зооинженер, той по своя воля се изхранваше от контейнерите за смет повече от 15 г. Настървено бранеше независимостта си, не приемаше помощ от никого и най-вече от брат си, който е директор на гимназията за чужди езици в Ловеч. Пиенето и трудният характер на по-малкия Иван ги бяха скарали преди доста години. Радослав не одобрявал начина му на живот, няколко пъти правил опити да го промени, но напразно.

“Първата ми работа, като се опарича, е да си купя боксониера - повече не ми трябва. Докато пристигне чекът, ще обикалям из града да търся жилище. Ще го обзаведа, а с останалите пари ще отворя дребен бизнес. Ще имам друго самочувствие, ще потърся работа”, мечтаеше Иван в началото на годината.

Оплакваше се, че преди да е видял и цент, братя по съдба почнали да му искат пари. След като ги получи, първото, което стори, бе да потърси кореспондента на “24 часа” в Ловеч, за да почерпи: “Вие бяхте добри и човечни с мен - благодаря ви.” Така и не купи жилище, а част от наследените пари пропи със същите несретници, от които се оплакваше. Съседи на изоставената и мизерна вила, която той обитаваше, разказаха, че почти всяка вечер събирал “колегите” от контейнерите и правели запои до зори.

“Иван не е лошо момче, свикнал е с хипарския живот, но съм сигурен, че ще го промени”, надяваше се кметът на Казачево Иван Диков. Но и той не позна. Защото навикът да вдига чашката се оказа по-силен от мечтите Признаваше, че има добри хора, които му помагали - давали му дрехи, по някой лев и храна.

“Ето, изрових транзисторче от кофите. Хич не ми е ясно защо са го изхвърлили. Здраво е, работи - от него слушам кавгите в Народното събрание. Съдба човешка! Сам избрах да изляза на улицата - на въздух. И се чувствам щастлив, защото не завися от никого. Това много хора не разбират. И брат ми, и той не може. Пък и аз се ожених за циганка. Добро другарче ми беше. Само че умря”, разказа Иван преди 3 г. Допълни, че може и книга да напише. “Ще я озаглавя “Беден-богат”, смееше се той. После се обръщаше и поемаше към улицата.

Иван все пак дочака своя дял от наследството. Докато Николай Недялков, първи братовчед на сестрите Петроф, се споминал 2 дни преди да стане ясно, че чековете най-сетне ще бъдат изплатени. Отишъл си на 91 г. Приживе обаче не се вълнувал от парите и от нищо земно, разказа преди 3 г. синът му Борислав.

Дали милионът от Америка не е прокълнат, почват да се питат в Казачево, след като и Пеша Матева умряла внезапно преди година. Дейната 77-годишна родственица на богатите Мери и Ан бе изнесла тежестта по ваденето на документи за наследството и цялата разправия с институции.

“Честно ти казвам, не се зарадвах”, каза тя през 2013-а, когато научи за наследството.

Иваничка Илиева е другата близка на американските сестри в Казачево, участвала в оформянето на документите. Нейната майка била първа братовчедка на Петроф. Колкото се радваше 55-годишната безработна жена на своя дял от наследството, толкова се и страхуваше. Къщата била крайна, отдалечена и се опасявала да не я нападнат вечер.

“Пък и отношението на хората в селото се промени - завиждат. Не че казват нещо открито, но им личи. Пък аз не получих целия милион, а само толкова, колкото да преживяваме със съпруга ми”, сподели племенницата на богатите лели.

Тя смътно си спомня Мери и Ан. Била на 7 г., когато гостували за седмица в Казачево. Идването им през 1967 г. било последно, а после изпращали писма и колети. И клошарят Иван си спомняше лелите. В детското му съзнание останало, че му донесли моряшко костюмче. Май дарили дрехи и на родителите му, ама не беше сигурен. Той все се дивеше как ще му дойдат пари от другия край на света

“Никога не съм мислил, че може да получа нещо от Америка. Дори ги бях забравил тези лели”, разсъждаваше на глас. Правеше планове, като забогатее, да се оперира от херния.

Малцина в Казачево скърбят за Иван. Изказват само съжаление, че не е могъл да си похарчи парите.

 “Иванчо не можеше да понася брат си Радослав, ама сега пак той ще наследи каквото е останало”, правят сметка някои.

И не им идва наум, че настаняването на богатия беден във ВИП болнична стая не е станало току-така или пък по негово желание. Зад това стои пак по-големият брат Радослав. Тези, дето истински жалят за кончината на клошаря, са приятелите му от улицата. За неизпитите пари жалят. И за странностите му - спомнят си, че, като изровел от боклука книга, все се ядосвал: “Гледай какво изхвърлят хората. Ма книга хвърля ли се, бе - как може.” Друг път напълнил цял джоб със стотинки, които открил на дъното на контейнера.  “Не вярвах, че парите може да се хвърлят като боклук”, тюхкаше се Иван. А веднъж от отпадъците бе изровил изкуствено цвете. Донесе го на кореспондента ни в Ловеч: “Нямам пари да купя истинско, но туй ти давам от сърце.”

И макар, че от него се носеше смрад на боклука, беше хубаво заради жеста. Иван бе сред колоритните герои на “24 часа” и заслужаваше тези редове вместо епитафия.