Алемтсахие Гебрекидан е била само на 10 години,

когато детството й свършило само за секунда. „Играех си навън, когато майка ми ме повика вътре. Тя ми каза: „Ще се омъжваш“. Изненадах се и започнах да плача, но не казах нищо на родителите си“, спомня си тя дена, в който светът й се срутил. Два месеца по-късно Гебрекидан става съпруга на 16-годишно момче. Колкото и шокиращо да изглежда, преживяното от нея не е частен случай. Според Световната здравна организация, 14.2 милиона момичета под 15-годишна възраст се омъжват всяка година. Повечето са от Индия, Близкия изток и, като Алемтсахие, от Субсахарска Африка – Нигер, Чад, ЦАР и Етиопия.Последиците са ужасяващи. Заедно с прекъсването на детството и образованието на момичетата, те страдат от преждевременното им начало на сексуалния им живот, подлагани са на домашно насилие и полови болести. Шансът им за кариера и по-добър живот са им отнети завинаги.Още по-лошо, много от тях умират по време на раждане или от усложнения по време на бременността – водещата причина за смъртността сред момичетата на възраст между 15 и 19 години в развиващите се страни, според данни на ООН.Днес Гебрекидан е на 38 години и живее в Лондон. Тя разказва, че все още не може да прости на родителите си и е категорична, че животът и е „разрушен“ в резултат на ранния брак. „Родителите ми и неговите родители са уговорили брака. Не съм имала правото на избор“, добавя Алемтсахие.Преди да се омъжи Алемтсахие си спомня, че е имала щастливо детство в източната провинция Тигрис. „Ходих на училище. След сватбата спрях да ходя. Детството ми беше щастливо – само спях и хапвах“, пояснява тя.Всичко свършило с решението тя да се омъжи за момче, което никога не била срещала преди деня на сватбата. „Не го познавах. Когато го видях, не ми направи особено впечатление. Той беше дете като мен. Също беше притеснен, също като мен... беше на 16 години“, спомня си тя.Както показва историята на Алемтсахие, момичетата не са единствените жертви на ранните принудителни бракове. „Момчетата също се оженват рано насила. Това е сериозен проблем“, казва Джаки Хънт директор на лондонската неправителствена организация „Равенство сега“. По думите й обаче, разликата е там, че момчетата не се спират от училище, докато момичетата са изправени пред липса на образование, рискове от бременност и раждане.Лъчът надежда в случая на Алемтсахие е, че съпругът й е почти неин връстник. Други момичета нямат такъв късмет и са омъжвани за много по-възрастни съпрузи. Сватбата обаче означава край на нормалния й живот на дете и началото на живота на традиционна етиопска съпруга. „Трябваше да нося вода, дърва, да готвя за съпруга си. Това ми беше ежедневието. Кладенецът беше далеч от дома ни. Трябваше да ходя пеш много, а когато се върна, да готвя на съпруга ми“, пояснява тя.На 13 години тя вече е майка на син. Тефсален днес е на 25 години. По думите й, бременността й е била труден период в живота й. Детското й тяло не могло да се справя с физическите промени и нужди, предизвикани от износването на бебето. „Докато бях бременна, ме болеше, плачех. Когато раждах, много ме болеше, защото самата аз бях още дете“, добавя тя.Майчинството било още по-трудно за Алемтсахие, защото през 1989 година Етиопия се намира в страшна гражданска война. По време на конфликта, бушувал от 1974 до 1991 г., живота си изгубиха 1.4 милиона души. Сред тях се оказва и съпругът й. Той напуска този свят едва на 19 години – убит е по време на престрелка с бунтовници. „Станах вдовица на 13. Мъжът ми ме остави с бебе на една годинка на ръце. Беше много трудно. Много ми беше трудно, защото имах бебе и аз самата още бях бебе“, добавя жената.Оставена сама и беззащитна тя скоро става жертва на трафиканти на хора, примамена от обещания за по-добър живот зад граница. Тя изоставя оставя сина си на майка си и заминава за Египет, където работи като домашна прислужница. Само два месеца след пристигането й, други трафиканти й предлагат да замине за Великобритания. „В Лондон ме вкараха араби. Те ми казаха: ти работиш за нас и ние ще те заведем в Лондон. Докараха ме тук и ме изоставиха“, разказва Алемтсахие.Скоро момичето получава статут на бежанец и е приютено при приемно семейство. Алемтсахие се връща в училище, научава английски и сега работи за организацията „Момичетата не са булки“, която на бивши булки-деца от Етиопия.Синът й живее в Адис Абеба. Той е израснал с баба си и дядо си. Виждал е майка си само по време на редките й визити у дома. /БЛИЦ