Коледни размишльотини на читателката Елена Василева - ИвановаЧе на Коледа стават чудеса, е клише, което и тази година сигурно ще ни натрапват всички американски кинопродукции, които обикновено се излъчват около и на празника. Много предвидима, холивудски-неизменна реплика, придружаваща една специфична Коледна комерсиалност...Ама ние наистина имаме нужда от чудеса!Когато времето навън е студено, стъмва се рано, падат мъгли и слънцето е кът, светлината страшно ни липсва. Огряваме вечерите и част от нощите си с електрическата, но разчитаме и на духовната светлина. Особено на Рождество Христово – духовен празник, а не просто ден за размяна на подаръци. Всъщност въобще нямаме нужда от купчината подаръци, а по-скоро от любовта, толината и уюта, с които Коледата ни събира всички вкъщи, с които Коледата сплотява семействата ни Вниманието към близките, детската усмивка – за тези чудеса ми е мисълта. Коледата е магична, ако имаш дете и голямо семейство .За самотниците тя е по-скоро депресираща. Макар че и те, подмамени от въпросните филми, понякога стоят тихичко вкъщи в очакване на коледно чудо.Да долети някой Рудолф, да падне подарък през комина или просто любимият да почука на вратата, и да прошепне: Обичам те..Размечтах се. Не вярвам точно в тези чудеса, но знам, че чудеса се случват. Преди пет години точно преди Коледа срещнах любовта, Нова година посрещнахме заедно, а сега имаме син, който играе, говори, командва.Децата са КоледаЗатова на Коледа се моля за тяхното бъдеще. И за любов, която да можем да раздаваме всеки ден, а не само на Коледа.Всъщност, когато аз бях дете, си имахме Дядо Мраз (кой ли го помни вече!). После се влюбихме в кока-кола и, естествено, в Дядо Коледа от нейните реклами, доста добри, струва ми се. Не харесвам и не очаквам чорапи, пълни с лакомства. Ценя ги всеки ден. В детските градини празнуват Вси Светии, но дали идват коледари, за да пеят и орисват за здраве и берекет? И дали изобщо децата ни знаят значението на думата “берекет”? Не знам, но със сигурност знаят значението на думата “криза”. А по-големите и на думи като “кредит”, “лихва” и “цена”.Като стана дума за цифри, напомням, че традицията повелява на трапезата за Бъдни вечер да има нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11. И ако от телевизията забравят да ви подсетят, оставете парче от питката пред иконата на Богородица (дано да имате такава вкъщи), за да бди над дома и децата ви. Ако празнуваме с по-възрастните, няма страшно, все някой ще се сетида прекади къщата с тамян.Най-възрастният разчупва питата. Нека и ние, и децата, да ценят и друго освен паричката от баницата с късметите. Здравето най-вече.“За какво ти е конец, копче и игла?” – питах баба, когато ме караше да й донеса тези три предмета от другата стая. “Ще ги сложа в баницата. Това е творчеството.”Колко приказно! Като в българска народна приказка. Коледна българска народна приказка.