И двата проекта за разработване на българска ваксина срещу Covid-19 са завършили успешно, с прототипи. Не се стигна до търговски продукт, защото са нужни много средства за клинични изпитвания. Прототипите са много обнадеждаващи и те могат да са от полза за други модели ваксини.

Това съобщи пред БНР-Радио София проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" към Българската академия на науките.

Институтът вече 20 години е член на мрежата „Пастьор“. За това време оттам са финансирани 13 проекта на български учени, включително и единия за ваксината срещу коронавируса.

"Работим по не по-малко от 80 проекта годишно. В института сме 160 души, от които 74 са учени. Разполагаме с експерти и възможности за обучение на младите хора", отбеляза проф. Петрова.

В момента изследователите в Института по микробиология работят по два проекта. Единият е свързан с ревматоидния артрит и влиянието на грипа върху усложняването на това заболяване, а вторият е за човешкия микробиом и благоприятното въздействие на българското кисело мляко върху здравето. 

След кризата, която човечеството преживя през последните 3 години, не е изключено да се появят и други пандемии. СЗО (Световната здравна организация) има стратегия за подготовка за възникващи патогени. Необходима е комбинация от здравни и политически мерки. Не бива да се плашим, но след преживяното положителното е, че големите фондации, които финансират проекти, вече обръщат внимание и на тези сфери от науката, допълни ученият.

 По думите ѝ, през последните години изключително засилен е интересът на младите учени към теми, предмет на Института - пробиотици, пребиотици, борба със затлъстяването и здравословното хранене. Научните разработки намират все по-видимо приложение, но към мотивацията трябва да се добавят усилията на БАН за изравнение на възнагражденията на учените с тези на университетските преподаватели.

"Надяваме се тази година и това да стане", допълни проф. Петрова.