Коклюшът е заболяване, което го е имало винаги. В миналото е било много широко разпространено. За него има ваксина много отдавна, още от 30-те години на миналия век, като за съжаление, коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, което в момента показва трайна тенденция към увеличаване на броя на случаите.

Това каза пред Радио "Фокус" доц. д-р Атанас Мангаров – началник на Клиниката за лечение на детски инфекциозни болести "Проф. Иван Киров“ в София. 

"Причините за това, което се наблюдава, са две. Едната е, че покрай всички тия изпълнения с COVID "ваксина“ стана мръсна дума и много хора престанаха да ваксинират децата си, но това е от скоро – това е от последните две-три години.

Другата причина за разпространението на коклюша – не само във Великобритания и Хърватия, а е навсякъде – е това, че в повечето страни, такива като нас, от Европейския съюз някъде от началото на ХХ век, от 2000 и някоя година насам старите са целоклетъчни ваксини за коклюш, които бяха използвани от средата на ХХ век, се замениха с т.нар. ацелуларни ваксини", обясни Мангъров.

Той отбеляза и причината: "При старите целоклетъчните ваксини целият коклюшен бактерии беше, образно казано, направен на салата. Те даваха много добър имунитет, като в това число даваха и т.нар. дълготраен клетъчен имунитет, но  имаха много странични действия. Всъщност много, но достатъчно сериозни, за да предизвикват сериозни опасения.

Обичайно беше след тези ваксини да се получи висока температура, да се получи зачервяване, болка, оток на мястото на убождането. В някои случаи се стигаше до гърчове след тези ваксини, т.нар. енцефалопатия, поради което тези ваксини бяха заменени 90-те години с т.нар. безклетъчни ацелуларни ваксини, при които от коклюшните бактерии се вземат само активните съставки, които се инжектират".

Докторът обясни, че при новите ваксини има един сериозен недостатък: "Те не дават дълготраен имунитет и при тях на всеки четири-пет години имунитетът така да се каже "изветрява“ и се налагат нови реимунизации.

И второто, по-важното: оказва се, че тези ваксини предпазват децата и въобще хората, които са ваксинирани, от това да се разболеят тежко или въобще да се разболеят от коклюш, но не предпазват от това ваксинираните да се заразяват и съответно да разпространяват коклюшните бактерии – нещо, което при другите ваксини, при старите, при целоклетъчните ваксини го нямаше.

Те имаха възможност да осигуряват дълготраен имунитет и второ, те предотвратяваха както заразяването на ваксиниране, така и тяхната способност да разпространяват бактериите. В резултат на което стигаме до това, с което започнахме – че в момента коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, при което се наблюдава трайна тенденция към увеличаване на новооткритите случаи, въпреки че в много страни имаме много високо ваксинално покритие".

По думите му невинаги прогресът в науката води до изцяло положителни резултати: "При новите ваксини имаме някои сериозни, добри страни. Те имат по-малко нежелани реакции, но от друга страна пък имат и твърде сериозни недостатъци, най-вече под формата на това, че те не спират разпространяването на коклюша и тия, които са ваксинирани, не се разболяват, но продължават да разпространяват заболяването". /Източник: Лупа.бг