Новият хит в здравната мода е да ядеш на воля истински натурални храни, но при условие, че не жалиш мускулите

Захласът по обявената за много полезна Скандинавска диета още не е омагьосал истински Европа, и ето че диетолозите обявяват за най-гореща здравна мода менюто от Дикенсово време.

Първата асоциация, проектирана от литературата, е за дрънкащи окови и мизерия на фона на тънка прослойка благоденстващи богаташи. Но културолози и етнографи излизат с извода, че храненето на англичанина през викторианската епоха е много близо до съвременния модел за здравословен живот. И дебели е имало само сред заможните, въпреки че всички са яли на корем. А като цяло хората са били с изрядна имунна система и по-здрави, отколкото правнуците им сега.

Възражението, което ни идва на ум - за продължителността на живота, е хрумнало и на изследователите, но те обръщат внимание, че разликата се дължи преди всичко на рязко намалената детска смъртност в нашия век. Публичните регистри показвали, че онези хора са живели горе-долу толкова дълго, колкото и сегашните обитатели на тези земи.

Диетолозите почти нямат възражения към менюто на поданиците на кралица Виктория, което описва д-р Джудит Роуботъм - водещ на проучването. Формулата: възможно най-натурални храни, без ограничения като асортимент и количество, и яка работа, която по онова време и за мъжете, и за жените е свързана почти изцяло с физически усилия, пише "24 часа".

По изчисленията на специалистите тогава хората са приемали дори по 5000 калории - 2 пъти повече от обичайното днес. Но храната е била много пълноценна, а изразходването на енергията - гарантирано заради липсата на улеснения в производството и бита. За доброто качество на храната - пълна с витамини и минерални вещества, допринасят селскостопанската революция и свързаните с нея подобрени култури и породи. На масата е имало основно пълнозърнест хляб с квас, мазна риба или месо от мускулести животни, зеленчуци и плодове, ферментирали храни. Изключително полезните кромид, чесън, праз, кореноплодните зеленчуци като моркови, ряпа, гулия и др. , и зелето са били широко застъпени.

Вярно, мотивът не е бил като днес - колко са добри за здравето, а че тези зеленчуци са били най-евтини и лесни за отглеждане. С логичната за онова време принудителна пестеливост месото е готвено дълго, и то заедно с костите, което дава възможност да се извлекат всички ползи от продукта.

Парадоксално от гледна точка на съвременната наука за храненето е, че черешите - призната суперхрана днес, са били плод за бедните.

Голямата отлика с днес е отсъствието на захари и рафинирани брашна и мазнини. Но и още един много важен фактор - селскостопанските култури днес са със силно разредени витамини, минерали и други нутриенти. Причината е хищническото използване на земята през миналия век, от която растенията вече поемат много по-малко полезни вещества.

Друго предимство, което цивилизацията ни отнема, е домашната храна

- безспорно най-здравословен кулинарен модел. Който отново излиза на мода и се налага като маркетинг похват за привличане на клиенти във всички заведения, които масово лепят към названията на храната “на мама” или “на баба”.

АНАЛОГИЯ

Хляб, боб, цвекло,гулия, рядко месо и по-често мляко - предимно кисело, заради удължената му трайност, плодове. Това са храните, които българинът слага най-често на масата си по това време. По-късно, с навлизането на ориза, картофите, доматите, и те постепенно се нареждат сред достъпните проудкти.

Като цяло преобладават растителните храни. Месото, сланината, маста са само за празнични поводи. По-достъпно е млякото и във всеки регион, в който се отглеждат млекодайни животни, има традиционни рецепти за използването му в основни ястия и десерти, колкото и условно да звучи понятието за тогавашната кухня.

На почит са варенето и печенето - най-често на бавен огън, за да не се налага яденето да бъде наглеждано непрекъснато и жените да могат да поемат и друга работа вкъщи или на полето. Друга наложена от бита техника е сушенето на месо за зимата. С цел запазване на реколтата пък се усъвършенстват начините за консервиране чрез ферментация.